К отировките на петрола днес се понижиха с над 1 долар в европейската търговия заради опасенията, че цените влияят на търсенето и заради продължаващото въздействие, което разследването на регулаторните органи за евентуална ценова манипулация оказва върху пазара, предадоха агенциите.
Американският лек суров петрол с доставка през юли поевтиня с 1,04 долара до 126,31 долара за барел днес в европейската електронна сесия на Нюйоркската търговска борса. В края на търговията в петък същите контракти повишиха цената си със 73 цента до 127,35 долара, като преди да поскъпнат, се търгуваха за по-малко от 125 долара за барел.
В Лондон юлските фючърси със сорта "Брент" днес понижиха цената си с 1,03 долара до 126,75 долара за барел.
Средната цена на петрола на Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК) в петък се понижи с повиши 2,59 долара до 121,68 долара, предадоха агенциите, като цитираха съобщение на петролния картел. В четвъртък един барел петрол на ОПЕК се търгуваше за 124,27 долара.
Междувременно шефът на групата "ИйзиДжет" (easyJet) Джон Колсаат прогнозира, че високата цена на петрола ще доведе до вълна от фалити във въздушния сектор и само "пет компания от първи ранг" в Европа ще оцелеят.
В интервю за берлинския всекидневник "Тагесшпигел" Колсаат заявява, че много авиокомпании ще фалират в Европа, а на теория 50 са застрашени. След процеса на "самопочистване", щели да останат пет компании от първа величина: "Бритиш еъруейз" (British Airways), "Ер Франс-Кей Ел Ем" (Air France-KLM), "Луфтханза" (Lufthansa), "Райънеър" (Ryanair) и ние".
Международната асоциация за въздушен транспорт (ИАТА IATA) съобщи днес, че загубите на световната гражданска авиация от поскъпването на горивата и забавянето на бизнес активността в САЩ и редица други страни през тази година ще достигнат 2,3 млрд. долара. Нейните експерти са направили тези сметки при средногодишна цена от 107 долара за барел.
Американските регулаторни органи, които разследват евентуално манипулиране на цените на петрол, според бивш правителствен чиновник, вероятно проучват ролята, която е могъл да изиграе фалиралият някогашен енергиен гигант на пазара "Енрон" (Enron) на САЩ, съобщи Се Ен Ен.
Майкъл Грийнбърг, който в миналото оглавяваше отдела за търгове и борси в Комисията фючърси със суровини, заявил, че следствието "почти със сигурност се интересува какви са били резултатите от опитите на "Енрон" да сключва фючърси извън юрисдикцията на американските регулаторни органи".
"Има версия, която все повече се подкрепя от икономисти и наблюдатели, че спекулантите използват непрозрачни пазари, които не могат да бъдат контролирани от регулаторните органи и обществеността, за манипулиране на цените на петрола", отбелязва Грийнбърг.
Тексаската компания "Енрон", обяви фалит през 2001 г., и бе в основата на един от най-големите корпоративни скандали в историята на САЩ след разкритията за незаконни счетоводни машинации. Някои нейни ръководители бяха осъдени на различни срокове за лишаване от свобода.
Генералният и финансовият директор на Енрон - Джефри Скилинг и Андрю Фастоу - са скривали милиарди загуби на компанията, лъгали са одиторите и са създавали незаконни финансови схеми, установиха разследващите. В резултат на техните действия компанията фалира, 4000 души изгубиха работата си и спестяванията за пенсия на стойност 2 млрд. долара.
