О т месеци насам корупционната афера, която разтърсва компанията "Сименс", присъства на първите страници на германската икономическа преса. Разследването разкри мащабна система за подкупи и черни каси на обща стойност повече от 1млрд. евро.
За да не изпаднат в подобно положение големите компания в Германия започнаха да създават отдели за борба с корупцията. Неправителствените организации обаче очакват доста повече. Съвсем в унисон със стъклената кула на седалището на "Дойче бан" в Берлин, говорителят на компанията - Янс Оливер Фос, говори преди всичко за прозрачност.
"Фирмата ни инвестира повече от 6 млрд. евро годишно и тук влизат почти всички видове пазари, които са засегнати от корупцията. За разлика от много други големи предприятия ние нямаме някакви конкретни проблеми.
В "Дойче бан" предупреждаваме съвсем ясно нашите служители, както и нашите партньори, които биха се поддали да получат достъп до пазари с помощта на корупцията. Това е система, която не желаем", разказва Фос.
През септември миналата година в "Дойче бан" бе създаден специален отдел, който да се бори срещу корупцията вътре в самото предприятието. В отдела работят трийсетина души, начело на които е бивш прокурор, специалист по икономическите престъпления.
Първият доклад, появил се през месец май, изброява нередностите, констатирани от 2000 г. Става дума за 550 досиета, като след разследване 150 са били предадени на прокуратурата, защото съмненията за корупция са се сторили основателни.
След аферата с "Енрон" в САЩ създаването на отдели за борба с корупцията се превърна в тенденция за германските компании. Трябва да се уточни, че аферата със "Сименс" избухна през в края на 2006, защото един от администраторите на мрежата от черни каси отказа да подпише декларация, поискана именно от отдела за борба с корупцията в компанията.
Оттогава разследването установи съмнителни сделки на стойност около 1 млрд. евро, а в момента 300 души са в полезрението на правосъдието. В германския филиал на "Транспарънси интернешънъл" гледат положително на създаването на отделите за борба с корупцията.
Латвия превърна борбата с корупцията в приоритет през последните пет години. Няма човек в страната, който да не познава съкращението на Националната агенция за превенция и борба с корупцията. Заедно с пожарната, църквата и радиото това е една от най- предпочитаните институции сред латвийците.
Агенцията е създадена през 2003 г. под натиска на международните институции и особено на Световната банка заради ширещата се корупция.
Сегашният президент Валдис Затлерс, който е лекар по професия, призна, че е взимал пари в плик от пациентите си. Пет години по-късно резултатите от борбата срещу корупцията са налице.
Висши държавни служители бяха осъдени на 12 години затвор за приемане на подкупи.
Случаите на корупцията по високо ниво в България не са изолирано явление. Борбата срещу нея обаче е слаба и не дава достатъчно добри резултати.
Това са непрекъснатите констатации на Европейската комисия още отпреди присъединяването на страната ни към ЕС. Многократно критикувано в опитите да се пребори с корупцията, българското правителството създаде тази година държавна агенция "Национална сигурност", известна като ДАНС, която де факто упражнява правомощията си за разследване.
Агенцията изготви списък със случаи, които в момента се разследват под надзора на прокуратурата. За съжаление резултати няма. Една от причините според последния доклад на ЕК за България е, че българският Наказателен кодекс е твърде остарял.
От друга страна, отговорностите на полицията не са достатъчно добре уредени. Полицията не разполага с достатъчен и добре обучен персонал или оборудване за разследването на сложни случаи.
От трета страна, административният капацитет на органите, които прилагат правосъдие е слаб. Липсва и стратегически подход в борбата с корупцията на местно равнище. На "войната срещу корупцията" се дава гласност единствено в медиите. Образуваните дела, за които бе съобщено, са много малък процент от общия дял на престъпления.
Напредък се отбелязва само при случаите със символично значение. Непосредствено преди вчерашния доклад България се реши да затвори и безмитните магазини и бензиностанции, в които се твърдеше, че се съсредоточава корупция на местно равнище.
Иначе много бавно се придвижва процесът по отношение на замразяване на имущество, придобито по престъпен начин. Граждански сдружения у нас критикуват закона за борба с корупцията, в който липсват конкретни мерки за справяне с нарушенията, докато в същото време корумпирани обществени поръчки продължават да точат значителни суми от държавния бюджет, от структурните фондове.
Мерките, които се предприемат нямат ефект и върху обществото като цяло. Граждани, които са пускали мейли със сигнали за корупция до широко разгласения антикорупционен адрес anti_coruption@doe.bg, са разочаровани, че мейлите се връщат автоматично.
За голяма част от обществото борбата срещу корупцията е само празни приказки. Най-остри и хронични за българските граждани се оказват проблемите, породени от корупцията в сферата на здравеопазването, където нерегламентираните плащания по оценка на СЗО надхвърлят 1 млрд. евро годишно.
