Г ермания предлага узаконяване под условие, което е доста трудно да се постигне от имигрантите. Всъщност, в различните европейски страни шансовете за получаване на редовни документи са различни.
Миналото лято във Франция 7 хил. души получиха документи по проекта "Саркози", но молбите на други 20 хил. бяха отхвърлени. Ситуацията в
Германия е малко по-различна, защото нелегалните имигранти имат статут на граждани. 160 хил. души са с
несигурния статут на "толерираните"
Причините за несигурното им положение са разнообразни - от липсата на паспорт до опасна ситуация в родната им страна. Затова регионалните правителства в Германия се съгласиха да издадат на част от тези хора без документи удостоверение за престой.
Информационната кампания също е засилена. Редовно в Берлин се организират дебати с участието на юристи и адвокати, специалисти по правото на убежище.
На една от вечерите в клуб в берлински квартал присъства и майка на четири деца от Косово. Тя споделя, че не е разбрала много за положението си: "Десет години чакам приключването на процедура по молба за убежище. От две години съм със статут на толериран чужденец."
Жената от Косово допълва разочаровано: "Не разбирам обаче новата мярка. След две седмици имам среща за удължаването на статута ми. Не съм наясно какво ме очаква".
Компромисът, предлаган от регионалните германски власти, позволява на "толерираните" чужденци да получават удостоверение за престой, при условие обаче, че са живели в Германия най-малко осем години.
Срокът е съкратен до шест години за семействата. Всъщност мярката ще узакони положението на по-малко от половината от всички толерирани имигранти. Накратко, решението е изход само в краткосрочен план.
Италия от години е изправена пред наплива на имигранти, независимо от политическия режим в страната.
През 70-те години, без да си даде ясна сметка, страната преживява исторически обрат по отношение на мигрантските вълни. Така Италия се превръща в
имигрантска страна
150 хил. са имигрантите през 1970 г., докато броят им е вече 1,4 млн. души през 2000 г. Пет години по-късно цифрата е по две.
Това провокира приемането на серия от закони. Поредността им е такава ? 1986, 1990, 1995, 1998 и 2002 г. Всички те се опитват да регламентират условията за престой на новодошлите.
През 2005 г. правителството Берлускони реши да направи условията по-драконовски, изисквайки договор за работа от тези, които искат разрешение за престой в Италия.
Законът е подписан от лидера на Северната лига Умберто Боси и Джан Франко Фини, лидер на националната десница, позволява да бъде извършено най-мащабното узаконяване на имигранти, извършвано изобщо в Италия.
Повече от 700 хил. имигранти се възползват от новия текст.
Със затваряне на преговорната глава
"Правосъдие и вътрешен ред" България започна да прилага по-строги мерки за пограничен контрол. Това доведе и до намаляване на имигрантите и молбите за убежище.
Според доклад на Държавната агенция за бежанците от 1 януари до 30 юни тази година от общо 411 души статут на бежанец са получили само 11 души от шест държави.
Тези, на които им е отказано пребиваване у нас, се демотивират и бягат през Гърция или през Сърбия. Увеличава се обаче тенденцията за даване на хуманитарен статут.
За посочения период 33-ма души са получили такъв статут. Сред тях има и едно дете.
Хуманитарният статут
се дава временно до отпадане на условията за неговото даване. Например на Мохамад Ниази от Афганистан, е осигурена една година хуманитарна закрила и след нормализирането на положението там, му е отказано продължаване.
За всички тези чужденци не се изисква специално разрешително за работа, необходимо условие съгласно закона, за легалното пребиваване на чужди граждани в България.
Има и драстични случаи -
чужденец е задържан повече от две години, без да е приложена имиграционната политика спрямо него. Имигрантите, които остават тук, настояват за получаване на бежански статут.
Процедурата у нас за получаване на статут продължава три месеца от датата на подаване на молбата. Всяка бежанска история се гледа индивидуално.
С кандидатите се правят отделни интервюта. През това време на кандидатстващите се предоставя временна закрила като са настанявани в регистрационно-приемателен център на Агенцията за бежанците. През целия период хората се нуждаят от подкрепа.
В резултат на усилията на организации като Българския хелзинкски комитет има програма за безплатни правни консултации, за професионална и адвокатска защита, ако е необходимо.
По социалните проблеми на бежанците работи и "Бежанско-миграционната служба " на Българския червен кръст.
Защото най-трудното за бежанците е тяхната интеграция. Те не говорят български, не могат сами да си намерят работа и жилище.
криза, която тихо расте" />
