"Въпрос №1: Да не са подменили Волен?", извежда "24 часа". Един неузнаваем Волен Сидеров видяха политици, журналисти и зрители в изборната нощ.
За една нощ агресивният и креслив националист се преобрази в кротък и възпитан политик, отбелязва вестникът. Преди да започнат въпросите, Сидеров изнесе 30-минутно експозе, в което преповтори всичките си тези от последната година - срещу ДПС, срещу Първанов, срещу "приватизацията, ограбването, олигархията, турцизирането и циганизацията."
В щаба на "Атака" бяха ядосани, че в нито едно населено място не са победили Първанов.
"Стоянов обяви: Заедно не можем повече", отбелязва същото издание. Тези избори трябва да ни разделят с илюзията, че "заедно винаги можем повече", обясни лидерът на СДС на пресконференцията в изборната нощ.
Струва си да бъдем заедно само когато имаме едни и същи идеи и цели, сходен политически манталитет и готовност да правим компромиси, допълни Стоянов.
Почтеността и коректността на ДСБ към коалицията не може да се поставят под съмнение, беше отговорът на Иван Костов.
Въпреки признанията, че кризата в дясното не е преодоляна, и Стоянов, и Костов бяха категорични, че няма да подават оставки. Неделчо Беронов пък заяви, че в бъдеще няма да се занимава повече с политика.
"Първанов ще размахва пръст по-често", заявява в интервю за "Стандарт" Стефан Данаилов, шеф на инициативния комитет за издигането на Георги Първанов.
"Една известна част от десните избиратели са дали своя вот за Първанов. Не смятам, че е изненада, защото здравомислещите хора във всички случаи ще предпочетат една балансирана политика, една предвидимост, а не тоя вид барикадно мислене, което предлагаше в кампанията си Волен Сидеров."
"Изкарват ме злодей с кожено яке", е отговорът на Сидеров на страниците на "Стандарт".
"Атака" е утвърдена в момента като политическа сила и ще продължи пътя си. Догодина има общински избори, там трябва да вземем територия. "Атака" ще има сериозно присъствие и ще отреже всякакъв вид спекулации, че е някаква си партийка, която ще се срине бързо", са амбициите на Сидеров.
Интервюто в "24 часа" е с лидера на ДСБ Иван Костов - "Не вярвам, че Сидеров е враг на Доган и БСП". Той коментира резултатите така:
"Десните избиратели по принцип не са много. Партиите зад Беронов не са с голяма тежест - в парламента при най-добро желание тя е 15%. Да не говорим как протекоха преговорите, че имаше хора, които непрекъснато се опитваха да демотивират Беронов, да му говорят в лицето, че не е кандидатът. При тази реалност това е резултатът. Това представлява днес десницата", признава Костов.
"Кой помете десните?", извежда в заглавие "Дума". "Случи се така, че докато в дясното пространство се водеха лидерски схватки, идеологически те изгубиха основната битка - за идентичността. Без ярка визия за бъдещето, с обща фразеология на десните не им оставаше нищо друго, освен да нагазят в социалната тема - единствената, която пряко кореспондира с дневния ред на обществото именно в този момент
Но и там пък те не успяха да се впуснат със замах - едно, че тя традиционно е приоритет на левите партии и второ, защото народното недоволство бе обрано от тяхната рожба Волен Сидеров."
"У нас не избираме лидери, а главатари", казва в интервю за "Труд" социалният антрополог Харалан Александров. Според него:
"Левицата е точно толкова трудна за дефиниране, колкото и десницата. Там има изумително разнородни хора и проекти. Дори мисля, че тя самата е изненадана от успеха си. Левицата много усърдно търси лицето си. А в десницата е крайно време такъв процес да започне.
Едва ли левицата е в значителен възход. По-скоро е запазила позицията си. Не е нужно да правиш повече от това, което Първанов винаги е правил - да говори с дълбокомислен глас и дълги паузи. А при отсъствието на конкуренция е предостатъчно, за да бъдеш харесван."
"Късно е за скръб, рано е за еуфория", е прочита на президентските избори в "Сега". Отчита се, че Първанов нямаше конкуренция. Ако Бойко Борисов, Симеон и човек на ДПС бяха влезли в надпреварата, той едва ли щеше да вземе и половината от сегашните гласове.
"Смазващата подкрепа за Първанов, съчетана със зарязване на гнилото в политиката и игнориране на екзотичното, дава нов, може би последен шанс на политическия елит. Шанс да бъде доизградена европейска левица, да се появи смислена нова десница и модерен либерален център."
"Няма по-лошо от лоши резултати", е анализът в "24 часа". Според автора злокачествени политически образования като "Атака" могат да възникнат само там, където има дефицит на гражданско общество, където човекът е затруднен да се възправи като гражданин срещу политическата класа и да отстоява ефективно правата си.
"Господин Неделчо Беронов беше една красива кауза, но сега се налага да спрем спекуланта от политическия битак Волен Сидеров. Затова на 29 октомври трябва да отидем и да гласуваме срещу него. Нека така дадем своя урок по гражданско поведение", пише той.
"Изборите бяха шамар за екстремизма", е заключението на Цветозар Томов, директор на социологическа агенция "Скала". В интервю за "Монитор" той отбелязва:
"Първият тур на тези избори потвърди, че българският народ е здравомислещ. Той не се поддаде на каквито и да е политически програми, които са крайни и екстремистки по своята природа, макар и да заемат в известна степен някакви публични позиции в нашия живот. Резултатът е шамар за екстремизма в българската политика в по-голяма степен, отколкото за останалите действащи политики."
"Вотът вече е рационален, а не емоционален", преценява социологът Живко Георгиев в интервю за "Сега". Десните и центристите, гласували за
Първанов, предпочитат статуквото и не искат рязко разклащане на лодката. Огромна част от българите, особено от средната класа, станаха представители на един типаж, който е нов за нашата реалност - хората, живеещи на кредит.
Тези хора по друг начин възприемат статуквото. В тяхното статукво вече е калкулирано и едно бъдеще. Точно този тип битие вкарва прогнозируемостта на бъдещето като много съществен елемент във взимането на съществени решения.
"Пейзаж след битката", е анализът в "Монитор". Според автора за дисбаланс с неясни властови последици сигнализира неочаквано високият изборен резултат на Георги Първанов.
Социолозите не допускаха толкова внушително надскачане на психологическата граница от 50% и достигането до около 63% подкрепа. Това е рекорд в сравнение с всички досегашни президентски избори от началото на прехода.
С излизането си на балотаж Волен Сидеров се превръща в сериозен политически фактор с претенции за ключово място в политическата карта на страната. Нощта след първия тур на изборите показа, че дясната агония най-вероятно се дължи на изкушението от двойни стандарти в битката за политическа идентичност.
Десните политически физиономии пред камерите бяха белязани от политическо равнодушие и от непоправимо самодоволство. От гледна точка на символиката, това е истинската катастрофа, заключава авторът.
