С поред Европейската комисия (ЕК) всеки европеец изхвърля около 15 кг електронни и електрически отпадъци на година. Общо това прави над 6500 000 тона изхвърлени компютри, телевизори, хладилници и друга техника. Цифрата не престава да се увеличава.
Съгласно европейска директива Франция изгради център за рециклиране. От 15 ноември всички френски дистрибутори са задължени да приемат старите апарати при закупуването на нови.
Финансирането на проекта се осъществява от новата такса, наложена на потребителите, наречена "такса върху новите продукти".
Няколко седмици преди коледните празници една компания прави истинска революция във Франция. Потребителят отива и връща стария си апарат при закупуването на нов.
Системата е наречена "едно срещу едно"
За целта се наложи да се открие нов филиал, който да се занимава само с рециклирането на остарелите машини. Той се управлява на национално ниво от четири екоорганизации.
Ерве Сомон, стратег на идеята, разказва, че това за Франция наистина е нещо ново. То е насочено към хората с различни професии, както и към тези, които вече се занимават с рециклиране при автомобилите например.
Новостта е, че днес усилията са насочени към широката общественост. Защото 15 кг електрически и електронни апарати, изхвърляни годишно от отделния гражданин, е твърде голямо количество. Това прави стотици, дори милиони тона отпадъци.
Оказва се, че гражданите в ролята си на потребители не са достатъчно информирани за възможностите за рециклиране и за вредите, които електронните отпадъци нанасят на околната среда.
Испания е насочила усилията си към мобилните телефони,
които са едни от най-големите замърсители на природата. Всяка година испанците изхвърлят 20 млн. мобилни телефони. Законодателството, прието през 2005 г., задължава рециклиринето на апарати.
Така че изобщо не може да става дума старите телефони да бъдат изхвърлени в кошчето или да се колекционират в къщи.
Елементите на мобилните телефони са много опасни. Една единствена батерия може да замърси 600 хил. л вода. Защо това трябва да се случва при положение, че 92% от материала може да бъде преработен, настояват властите.
Цифрите са достатъчно красноречиви. Ако бъдат рециклирани 60% от материалите, на година ще се получат 90 хил. т метали, 30 хил. т пластмаса и 13 хил. т стъкло.
У нас има наредба за третиране на отпадъците
от електрическо и електронно оборудване, но тя не решава проблема. Според производителите наредбата трябва да се въвежда стъпка по стъпка, защото в България все още няма изградена система за събиране на отпадъци за рециклиране.
На практика наредбата не може да влезе в сила. Изграждането на една система изисква период от поне шест месеца. Производителите на електроуреди трябва да са наясно какво е темпото на замяна на стар уред с нов, а това зависи от покупателната способност, както и какво е количеството техника на човек.
Като цяло българските потребители рядко изхвърлят старата си техника, по-скоро я складират в мазето.
В наредбата производителите и вносителитее са посочени като отговорни за разделното събиране и рециклиране на различни категории електроника не по-малко от четири килограма годишно на жител, без да изискват заплащане от крайните потребители.
Всъщност, производителите са притеснени от продуктовата такса, каквато няма в другите европейски страни. Тя трябва да е 10% от пазарната стойност на електроуредите, а това би повишило цената на уредите за потребителите.
Затова някои от производителите и вносителите на електроуреди са на мнение, че правителството трябва да създаде нормативна рамка за конкуренция между рециклиращите компании. Така ще се наложат по-ниски цени.
Конкурентно предимство вече има българското предприятие "Еко Метал", за което е закупена на лизинг линия за рециклиране на електроника и бяла техника на стойност 9 млн. евро.
Фирмата е първата в страната, която разполага с необходимото оборудване и сертификати за събиране и разкомплектоване на излезли от употреба автомобили, мотори и други превозни средства.
