Д ори и да сте в добро здраве в един момент откривате, че страдате от един или няколко синдрома. Не става дума за тежки и много рядко срещани болести, а по-скоро за смущения, типични за съвременната епоха.
Сред тези смущения се нарежда и известният в Обединеното кралство синдром KPAS или kitchen performance anxiety syndrome. На български това звучи страхов синдром на неспособността да се готви.
Признаци за наличието на този синдром са учестен и неравномерен сърдечен ритъм, избиване на пот, некоординирани движения, стомашни спазми, световъртеж.
Всичко това се дължи на огромните старания на страдащите от синдрома да се справят в кухнята така, както и телевизионните звезди в кулинарните предавания.
Според психолозите, както при всеки страхов синдром, в основата на KPAS стои някаква трагедия и в случая това може да бъде суфле, което прилича на палачинка при изваждането му от фурната, докато в хола чакат нетърпеливите гости.
От KPAS страда не само тялото, но и портфейла. Не е случайно, че британците харчат най-много пари в сравнение с всички останали европейци за кулинарни книги и готови ястия.
Фармацевтичната индустрия в Германия предлага напоследък лекарство срещу новия синдром, известен като "Сиси".
Жените са по-засегнати от мъжете, а тези които страдат от синдрома винаги са в добро настроение или поне така изглежда - усмивката и облеклото са безупречни, а спортуването заема важна част от ежедневието.
В действителност обаче тези жени имат сериозни душевни терзания.
По този начин е описан в най-общи линии синдрома "Сиси" в германската преса. Това е синдром, познат единствено в Германия.
Терминът "синдром Сиси" се е появил по време на рекламна кампания за фармацевтична лаборатория. Името е заимствано от австрийската императрица Елизабет, известна още като Сиси, на която справедливо или не се приписват всякакви симптоми - нервност, отпадналост, дори и анорексия.
Фармацевтичната индустрия възприе името Сиси, за да опише форма на депресия, но на практика няма никакво изследване по този въпрос.
Общият брой в Германия на жените, които страдат от синдрома "Сиси" възлиза на около 3 милиона. Именно на тези жени фармацевтите предлагат лек, който действал много по-бързо и ефикасно от една традиционна психотерапия.
Съществуват много и най-различни медикаменти срещу страховете и депресиите.
В САЩ обаче са разширили понятието страх до притеснението да се появяваш или да говориш пред хора.
В един момент тези страхове се превръщат в болест и ето, че се появява точното лекарство. Така благодарение на добре прицелените рекламни кампании на фармацевтичните лаборатории всеки един човек се превръща в потенциален пациент.
Достатъчно е някой да повярва, че грижите му имат болестен характер и веднага се прибягва до лекарството.
Стресът на работното място за нещастие е проблем, който засяга по-голямата част от европейците. Във Франция вече съществува метод за измерване на стреса.
Ив Ласфарг е директор на лабораторията за изследване на стреса и условията на труд.
Неговото определение за този съвременен синдром е :"Това е комбинацията от физическата умора, която все пак намалява благодарение на съвременните технологии, умственото натоварване, стреса, отегчението и удоволствие. Ергостресията е синтетичен индикатор на тези последствия от съвременния труд, от труда в информационното общество."
За да се изчисли натоварването от труда по скала от 1 до 10. При изследването на стреса по метода на Ив Ласфарг се попълва дълъг въпросник, който установява различните причини на ергостресията.
Факторите на ергостресията могат да бъдат свързани с работното място, със заобикалящата среда като контакт с агресивни клиенти или обратно - работното място е напълно изолирано.
Факторите на стреса могат да свързани с общата организация на предприятието, самите технологии могат да са фактор на стреса. Тук именно се виждат ясно двете страни на проблема - използването на технологии може да предизвика удоволствие у едни, но в същото време може да предизвика и стрес у много други.
Традиционно българинът се страхува да не бъде излъган и е склонен да проявява предпазливост.
Иначе казано българинът се страхува да не се мине.
Промените в живота на българското общество отключиха и други страхове. Драматично нарасна синдрома на страх у българина да не остане без работа.
Цитираните в статистиките проценти на социално слабите, вегетиращи под екзистенц-минимума плашат много хора. Най-много се страхуват от мизерията възрастните и нископлатените, сочи проучване на НЦИОМ, направено миналата година.
Кошмарът на всеки трети българин е бедността. Тя стряска повече българите в сравнение с ширещата се престъпност в страната. Хората са уплашени за здравето си, защото няма да могат да си позволят скъпо лечение.
Притеснени са за семействата си. Загрижени са за физическото оцеляване на децата и възрастните си родители. Този страхови синдром е изместил дори чисто човешки страхове от самотата и смъртта, коментират социолозите.
Масовата безработица директно обрича хората на хронична несъстоятелност. Държавата не им гарантира подкрепа и сигурност.
"Не знам с какъв страх нашите далечни предци са очаквали султанските хора да им приберат данъците, но всеки българин трепва гузно при вида на инкасатор, данъчен агент или призовкар", разсъждава по въпроса проф. Иван Славов.
"Посягаме към бележките за ток, парно и телефон като към очилата кобра", допълва той. Защото всеки знае колко съсипващи са увеличенията на цените и колко това ще го смъкне по-надолу в стандарта на живот.
Срещу всичко това българинът не реагира като гражданин, защото в отношенията си с държавата винаги е бил объркан и винаги е бил поставян в омагьосан кръг.
Държавата го поставя често в положение да търпи обиди, заплахи и унижения от страна на чиновниците. Българите са свикнали да мислят , че това да вземат решения и да участват в реформи, не е за тях.
Страхът се корени и в една чисто българска черта - българите не вярват в свободата.
Това означава да решаваш и да носиш отговорност. Задоволяват се да изразява мнение по опашките за плащане на такси или да участват в безкрайни спорове кой е крив и кой е прав.
