Големият респект на САЩ към България - с него започва анализът на Томас Фрам, а повод е посещението на зам.-министъра на търговията на САЩ в България. Авторът не пропуска да отбележи, че след войната срещу Ирак България вече е част от "нова Европа" и че в същото време вътре в страната респектът към работата на правителството продължава да спада, в резултат от което дошли и промените в него. Този кабинет далеч не е толкова лош, но въпреки това младите хора в България имат достатъчно причини да са недоволни, обобщава Фрам и дава думата на млад студент в Музикалната академия, според когото повече от половината негови връстници и колеги или вече са заминали за чужбина, или пък се стягат. "Може би около 50 процента или повече."
Безперспективната ситуация на младите музиканти в България е само върхът на айсберга, под който се задушават или мръзнат младите поколения в страната. Събеседникът на Томас Фрам - Михаил, описва трудния живот и липсата на условия за творчество. Дали и той самият би заминал за чужбина след дипломирането си? "Мислил съм го, не може да се отхвърли като идея."
По-нататък в анализа, излъчен по Западногерманското радио, Томас Фрам насочва вниманието си към положението в страната:
"През фаталната 13-та година след промяната социалните и икономическите проблеми на България по-скоро се увеличават, отколкото намаляват. В момента не повече от половината, които работят, имат в джоба си някакъв трудов договор. Но дори в тези договори често пъти е вписана не реалната работна заплата, а минималната - 110 лева. Някои големи фирми предпочитат изобщо да не плащат данъци - вместо това проявяват щедрост към държавните служители. Като резултат безработните - които официално са 17%, а неофициално 27% от трудоспособното население - получават финансова подкрепа от един все по-изтъняващ държавен бюджет. Същото важи и за пенсионерите.
При младите е дори още по-зле. Повече от 30% измежду тях изобщо не могат да си намерят работа. Работодателите могат да си избират работна ръка като в луксозен магазин, а плащат като за стоки с намалена цена. Така клиентът може да попадне на продавачка, която на три езика ще му опише предимствата на българското кисело мляко или пък на перфектен английски ще му обясни защо 1/3 от брутния вътрешен продукт в страната се произвежда от сенчестата икономика. Без добър външен вид, комуникативни способности и отлично образование младите хора нямат шанс за работа в България - остава им единствено възможността да упражняват богатия речник от български ругатни по адрес на "онези там, горе".
Жанета например е на 27 години и е завършила мениджмънт. Днес тя е принудена да работи в туристическо бюро, да продава билети и да пътува като стюардеса с автобусите. Жанета е от онова поколение, което при социализма още ходеше на училище, после в университета попадна на преподаватели марксисти, вярващи в пълната трудова заетост, а накрая бе захвърлено на един трудов пазар, където никой не спазва никакви правила. Това поколение на прехода не е така цинично, както най-младите, които просто посягат към всичко достъпно.
Когато министър-председателят Симеон фон Заксен Кобург-Гота, синът на последния български цар Борис, след 50-годишно изгнание преди две години се завърна триумфално, подобно на месия в България и взе властта, обещанието му гласеше: чувствително подобряване на положението за 800 дни. 700 дни след избирането му обаче неговите млади министри са потиснати. Не сработиха нито кредитите за създаване на малки фирми, нито пък програмите за насърчаване на трудовата заетост сред младите. Друго не можеше и да се очаква, след като организираната престъпност и приятелските кръгове разполагат с пари, които не отстъпват на целия БВП на България. С помощта на тези пари средната прослойка държавни чиновници лесно могат да бъдат убедени да блокират необходимите промени, които се опитва да прокара правителството.
"И нищо чудно, ако изнервеният, обеднял и отвратен от политиката народ на следващите избори разпне на кръста своя месия и неговите ученици. А малко по-късно се разкае за това", заключава коментарът, цитиран от Българската редакция на радио "Дойче веле".
