М атематически анализ на творбите на Винсент ван Гог доказва, че изобразените в тях модели на завихряния учудващо точно съвпадат с реалните турбуленции, които се наблюдават във водовъртежите или във въздуха, излизащ от реактивен двигател.
Физикът Хосе Луис Арагон и негови колеги от Националния автономен университет на Мексико с изненада установили, че налудничавият холандски художник е използвал модели за съчетаване на светлина и тъмнина, които
отговарят на математическата структура на турбулентния поток
При това Ван Гог е проявил тази невероятна дарба в свои късни платна, създадени в период, когато умственото му състояние е било най-нестабилно и се е изразявало в близки до симптомите на епилепсията халюцинации, припадъци и загуба на съзнание, разкрива сп. "Нейчър".
Става дума за прочутите му картини "Звездна нощ" (1889 г.), "Път с кипариси" (1890 г.) и "Житно поле" (1890 г.).
В известения "Автопортрет" от 1880 г. липсват изображения на въпросните завихряния. Самият художник споделя, че е създал това платно в състояние на "абсолютно спокойствие", т.е. след като си е взел лекарството, предписано му след прословутото отрязване на ухото.
Оказва се, че за физиците е огромен проблем да опишат математически турбулентния поток. За някои от тях дори
трудностите на квантовата механика бледнеят пред него
На този етап специалистите разчитат на теорията на съветския учен Андрей Колмогоров, създадена през 1940 г. Тя открива съотношение между скоростта на потока и степента на отделяната от него енергия под формата на триене.
Теорията на Колмогоров предоставя на физиците математическо уравнение, с което могат да опишат вероятността да намерят определена разлика в скоростта между всеки две точки от завихрения флуид.
Мексиканските физици изследвали дигитални изображения на картините на Ван Гог и изчислили вероятността два пиксела, разположени на определено разстояние един от друг, да имат една и съща степен на осветеност.
Според тях човешкото око е най-чувствително към промените именно в осветеността на елементите в картините, а не толкова към нюансите в цветовете им.
Оказало се, че вероятностното разпределение на осветеността може да се опише точно с математическото уравнение на Колмогоров. Същото обаче не може да се каже за всички художници, които са изобразявали вихри в картините си. Ван Гог е
единственият, който го прави с такава математическа прецизност
Например в прочутата картина "Викът" също можем да открием турбуленции. Авторът й Едвард Мунк е известен като "психически нестабилен художник".
Явно лудостта му обаче не е била достатъчно гениална, защото мексиканските физици установяват, че описанието на вероятностното разпределение на осветеността в картината му не си пасва с теорията на Колмогоров.
