Ч етирима складови работници от голяма компания за дистрибуция в София, които получават по 400 лв. заплата, преди седмица са напуснали работа. Още четирима са подали молба за напускане. Това се случва в навечерието на коледните празници, когато компанията ще има най-много работа и очаква да реализира най-големите си приходи.
Изходът от подобна ситуация, която застрашава бизнеса, е компанията да увеличи заплатите на служителите си с процент, който ще ги накара да останат на работа. В случая числото е 50%.
Членството на България в Европейския съюз и отварянето на пазара на труда ще заплашат с недостиг на кадри българския бизнес. Това очакване, което вече става реалност за някои браншове, ще се усети по-силно още в първите месеци на 2007 г., когато България влезе в ЕС и голяма част от специалистите ще потърсят легален път към по-високо платена професионална реализация.
Въпреки че голяма част от държавите - членки на ЕС, няма да дадат свободен достъп на българските работници до трудовия си пазар поне няколко години, още от 2007-а в част от сферите на българската икономика ще се оголят големи дупки заради "изтичащи" кадри, а запълването им с нова работна ръка ще продължи дълго време заради липсата на висококачествено образование.
Тази песимистична картина очертаха в сряда представители на специалистите по управление на човешките ресурси, обединени в Българската асоциация за управление и развитие на човешките ресурси.
Казусът със склададжиите е само един от примерите, които тепърва ще се случват в компаниите в България, обясниха още HR-ите. Прогнозата им е, че за да избегнат масовото напускане на кадри, фирмите ще вдигат заплатите на персонала си.
Готови да си пробват късмета в Европа
По информация на HR асоциацията в момента между 60 и 100 хил. български специалисти от различните сектори обмислят възможността да заминат в някоя от европейските страни, където да потърсят нова работа за по-висока заплата.
Още през 2007 г. поне 35-40 хил. българи ще напуснат страната, прогнозира изпълнителният директор на "Клевман" и член на управителния съвет на HR-асоциацията Тодор Минидиликов.
По информация на HR асоциацията всеобщият недостиг на инженерни специалисти на европейско ниво ще привлече голяма част от българските инженери, които в момента работят у нас за сравнително ниски заплати.
Други застрашени сектори са информационните технологии и телекомуникациите, чиито кадри вече се пренасят в посока запад. Под заплаха е секторът на строителството, където се очаква европейският пазар да привлича не само нискоквалифицираните работници, но и експерти на средни и високи нива.
Като цяло сферата на услугите ще бъде сериозно засегната от изтичането на кадри, обобщи Тодор Миндиликов. Изтичане на кадри се очаква и от обществения сектор - лекари и учители. Специалистите в тези две сфери имат сериозния аргумент да заминат за Европа заради ниските им заплати тук.
Прогнозите са, че много от компаниите в различни сектори ще изпитат недостиг и на среден мениджмънт, който е специализиран в дадена област, има управленски умения и знае чужди езици.
По мнението на HR мениджърът на "Актавис" АД Васил Арарски европейските страни имат нужда от кадри, които са тясно специализирани в дадено производство. Какво пречи на един оператор на таблетна машина за лекарства, който и досега е работил по GMP стандарта и знае английски или немски например, да замине за Европа и да извършва същата работа, но за няколко пъти по-висока заплата, даде пример Арарски.
Изходът - внос на кадри или високи заплати
Мениджърите по човешки ресурси са единодушни, че дефицитът на кадри ще доведе до ръст на заплатите още през следващата година. Пазарът на труда е като всеки друг пазар и дефицитът влияе на цената, каза Миндиликов.
HR-ите прогнозират, че увеличението на заплатите в застрашените от изтичане на кадри сектори ще е тройно спрямо останалите. В цифри прогнозата е средно 10-процентно нарастване на заплатите срещу 30 на сто в оголващите се откъм специалисти компании.
За сравнение Светозар Петров от специализираната консултантска агенция "Джобтайгър" посочи, че за тази година средният ръст на заплатите е 10%. По думите му някои от застрашените компании вече са започнали да вдигат заплатите.
Тенденцията, очертана от HR специалистите, се доказва и от изследванията за ръста на заплатите на някои специализирани агенции. По информация на "Хей груп" (Hay Group) през тази година най-високото увеличение на възнагражденията е в сектора на информационните технологии (11.6%), следван от банковия сектор (11%) и сферата на бързооборотните стоки (10.6%).
Според същата агенция за сравнение средното увеличение на заплатите в Гърция за тази година е 5.4%, Германия - 2.5%, Австрия - 2.4%, Унгария - 5%.
Криза в образованието
Специалистите очакват българските фирми скоро да започнат да внасят работна ръка за нискоквалифицирана дейност от чужбина - Македония, Украйна, Молдова и др. Представители на различни сектори - туризъм, текстилна индустрия и др., вече проучват възможностите за внос на кадри.
Проблемът е не толкова, че ще се оголят дупки в пазара на труда, а че няма да има с какво да се запълнят, коментира мениджърът на ИТ компанията "ТехноЛогика". По неговите думи образователната система в България не е в състояние да подготви добри специалисти в различните сектори. Твърде далеч сме от разбирането за продължаващото обучение или учене през целия живот, което е предпоставка за преквалификацията на кадрите, каза още Огнян Траянов.
Зелена светлина от Европа
Европейският парламент сложи в сряда край на близо тригодишните спорове около директивата за услугите (известна като "директивата Болкестейн"), като прие текста на второ четене. Това бе последната стъпка, за да влезе законът в сила от 2009 г., както е предвидено.
Основната цел е да се либерализира пазарът на услугите в страните членки, което ще понижи цените им. Европейската комисия очаква това да донесе допълнителен приход от 37 млрд. евро на европейската икономика, да се отворят нови 600 хиляди работни места.
Директивата бе предшествана от ожесточени спорове между държави като Франция, които бяха твърдо против либерализацията, и други като Великобритания, Холандия, Полша и Чехия, които настояваха да се премахнат всички ограничения. Крайният текст е компромисно решение, което осигурява голяма степен на либерализация, но същевременно позволява на страните да осъществяват контрол върху собствения си пазар на услуги.
Благодарение на новата директива голям брой услуги ще се предлагат свободно на общия пазар. Законът се отнася за правни, финансови и консултантски услуги, одит, реклама, подбор на персонал, агенции за недвижими имоти, строителство и архитектура, транспортна дейност и дистрибуция, организация на панаири и изложения, наемане на автомобили и туроператорски дейности.
Текстът покрива и дейността на спортните центрове и парковете за развлечение, домакинската помощ, грижата за деца и възрастни хора. Директивата не се отнася за банковите услуги, кредитирането, застрахователната дейност, пенсионното осигуряване, здравните и социалните услуги, хазарта и нотариалната дейност. Те са изключени заради опасението на някои страни от загуба на контрол върху области, които са важно перо в националните бюджети.
По силата на директивата например български консултант ще може да извършва дейността си и във Франция, като вече няма да бъде задължен да се регистрира в местна професионална организация или да разкрива свой офис в страната.
От либерализацията българите ще могат да се възползват обаче едва след отпадането на ограниченията за достъп до трудовия пазар на отделните страни, които ще бъдат наложени за България от 1 януари.
