Т ежки метали, петрол, животински отпадъци от кланиците, директно включване на канализацията, отпадни води от млекозаводите и пепелта от термоцентралите са само част от замърсяването, което директно засяга сръбските реки. Това се казва в доклад на Икономическата комисия на ООН за Европа, който бе разпространен в Сърбия.
Основната част от промишлените отпадъци се изхвърлят в река Сава, където се намират близо 80% от замърсителите. Само в 28 града има изградени пречиствателни станции за отпадни води, а в най-големите градове като Белград, Нови Сад и Ниш замърсените и канализационни води директно се вливат в реките.
Сред най-мръсните реки са Стари Бегей, Топлица, Велики Луг, Лугомир, Църни Тимок и Бор, както и канала Върбас-Бечей. Чистата вода е рядкост и може да се намери само в планинските местности като Джетине, Ръжава, Студеница, Моравица и в реките в централната част на Сърбия.
Според експертите за изграждането на пречиствателни станции за общинските и битови отпадъци в Сърбия са необходими поне 3 млрд. евро. Инвестициите във водните системи са дълготрайни и понякога техният строеж продължава 5-6 години, каза пред вестник "Вечерне новости" Александър Проданович, директор на Републиканската дирекция за вода.
Според него над 80 на сто от съществуващите системи не работят поради ниската цена на водата и липсата на средства за тяхната поддръжка.
Въпросът за отпадните води и проблемите с канализацията са сред приоритетите в Националния инвестиционен план, каза министърът на околната среда Верица Каланович. Според нея Сърбия се намира на дъното в таблицата по изпълнението на стандартите за канализация и пречиствателни станции.
