Започна Страстната седмица или Седмицата на страданията - последната седмица от живота на Христос. Животът на Исус Христос наближавал своя край. Възкресил в събота Лазар, тържествено посрещнат, влязъл в Йерусалим на Цветница, той доброволно вървял стъпка по стъпка към предначертаната си неизбежност.
Всеки един ден от седмицата е наречен "велик и свят" и се извършват специални служби в християнските храмове. Страстната седмица е наситена с тъга и дълбоки изживявания.
Според Новия завет събитията, свързани с последните дни от живота на Исус Христос и неговото Възкресение, са станали в дните около еврейския празник Песах (Пасха). Затова от самото начало честването на Великден е свързано с него.
Песах е главният старозаветен празник (от арамейски език, буквално означава "преход"). Установен от Моисей по времето на Изхода от Египет в памет на това събитие. Празнува се при първото пролетно новолуние.
Поради връзката с лунния календар, Песах е подвижен празник, съответно и Великден променя датата си. Едно древно правило определя Великден да не се празнува заедно с еврейския Песах, а в неделните дни около него, винаги след деня на пролетното равноденствие.
Православната църква определя датата за празнуване на Великден според Юлианския календар, а Католическата църква - според Григорианския.
Протестантите честват Великден според местната традиция - на Запад с католиците, на Изток с православните.
Юлианският календар е по-неточен и изостава с 13 дни спрямо астрономическото време. На Запад започват изчисленията за празника от 21 март - деня на действителното пролетно равноденствие, за Юлианския календар този ден е 13 дни по-късно.
Когато пълнолунието след астрономическия ден на пролетното равноденствие се падне след 4 април, на Изток и Запад честват Великден на една дата, но ако пълнолунието се случи между 21 март и 4 април, на Запад празнуват Великден много по-рано от православната църква. Понякога тази разлика достига цял месец.
Друга причина за различните дати е и обстоятелството, че на Запад празнуват Великден дори ако неделята след пълнолунието на пролетното равноденствие съвпадне с еврейския Песах, докато в този случай на Изток определят за дата на празника следващия неделен ден.
