Репортажът на Марк Томпсън беше излъчен в радиопредаването "Newshour" (Новинарски час) на Световната служба, информира Българската редакция на Би Би Си.
Записът може да се чуе в минисайта на програмата, а ето и стенограмата на български:
Смъртните присъди срещу петте български медицински сестри и техен палестински колега шокираха през май м.г. мнозина по света, следящи процеса.
Двама международно признати експерти, вкл. французинът Люк Монтание - един от откривателите на вируса на СПИН, дадоха преди време показания пред съда в Бенгази.
Тяхното заключение бе, че епидемията в детската болница "Ал Фатах" в града най-вероятно е била причинена от лоша хигиена и е започнала да се разпространява през 1997-а - година преди пристигането на медиците.
Въпреки това съдът реши да акцентира върху самопризнанията на трима от групата, макар всеки от тях да твърди, че е бил измъчван и се отказа от показанията си, както посочва Сара Грийн от "Амнести интернешънъл":
Грийн: "Когато посетихме Либия миналата година, подсъдимите ни казаха, че са били измъчвани, за да извлекат от тях самопризнания. Става дума за доста ужасни изтезания, вкл. заплашване с кучета, електрошокове, бой по петите. Подсъдимите по-късно се отказаха от своите признания, дадени след мъчения. Според нас присъдата не е основателна."
Тя подчерта още, че срещу либийските полицаи, обвинени за мъченията на българките, също се води съдебен процес. Това показва, че либийското правителство гледа много сериозно на обвиненията срещу тях.
"Съжалявам за тези либийски деца. Съжалявам за проблема, но съм сигурна, че моята майка никога не е извършила това." - това са думи на Полина Димитрова, чиято майка Снежана е една от осъдените на смърт българските медицински сестри. Според нея твърденията, че майка й нарочно е заразила деца в болницата с вируса на СПИН, са част от някакъв експеримент или са просто злонамерени и са напълно абсурдни.
Полина: "Знам, че майка ми и другите сестри отидоха да работят в тази страна, за да помогнат на нейния народ, а не за да направят нещо лошо на тези деца. Майка ми е прекрасен човек и никога не би сторила подобно нещо."
След отказа на либийския лидер Муамар Кадафи от оръжията за масово унищожение преди повече от година в Триполи постоянно идват търговски делегации от много страни. Страната е богата на петрол и чуждестранни фирми се надяват да сключат изгодни договори.
Лидерът на либералдемократите в Европейския парламент Греъм Уотсън мисли, че може би това е причината за слабата подкрепа на страните от ЕС за българските медсестри, въпреки че през следващите две години България трябва да бъде приета в общността.
Уотсън: "Несъмнено по-големите страни от ЕС, които могат да спечелят най-много от договори за големи суми, понякога се колебаят да защитават ценностите, в които твърдят, че вярват, защото може би става дума за комерсиални интереси."
Греъм Уотсън твърди, че Европа трябва да се противопостави на страна, която наскоро предложи сделка за живота на медиците. Идеята е, че Либия може да замени смъртните присъди с по-леки, ако България плати голяма парична компенсация.
Уотсън: "На практика българите са изнудвани от либийците в този процес. На тях им се заявява: "Ако си искате сестрите обратно - дайте ни много пари."
Десислава Стефанова от Българския лондонски хор се опитва отчаяно да привлече внимание върху съдбата на българските медици, като съдейства за организиране на концерти в Лондон.
Десислава: "През цялото време след арестуването на медиците ние, българите, следим случая не само като новина, но и като нещо, което се превърна в част от всекидневието ни. Новините обаче не са добри. Все повече изглежда, че проблемът става политически и все по-малко въпрос на правосъдие."
От предаването "Newshour" на Би Би Си потърсиха реакция от либийското правителство за повдигнатите в материала въпроси, но коментар не бе предоставен.
Либийски правителствен говорител заяви обаче, че изпълнителната власт не се е намесвала в процеса и той е справедлив, като отхвърли твърденията, че с процеса срещу българките се прави опит от либийската здравна система да бъде отклонена вината за случая.
