Формацията е получила 47% от гласовете, докато за основния й съперник - Демократическата партия на Косово с лидер Хашим Тачи, са подадени 27% от гласовете.
Прогнозният резултат е получен след преброяването на 17% от подадените бюлетини, като възможната грешка е 0,5%, уточнява РФИ-България (RFI.bg).
На трето място остава Алиансът за бъдещето на Косово на бившия партизански командир Рамуш Харадинай с 8% от гласовете, а 6% са подадени за партията Ора на медийния магнат Ветон Сурои.
За 120-те депутатски места се конкурираха 1300 кандидати от 22 партии, шест коалиции и пет граждански инициативи, информира Би Ти Ви (bTV.bg).
Сърбите като цяло бойкотираха гласуването, тъй като според тях то ще узакони политически развой в техен ущърб, макар 20 места в парламента да са запазени предварително за тях и другите малцинства в областта.
Понастоящем сърбите са едва 80 000 от населението в областта, което наброява общо 1,8 млн.
Шефът на администрацията на ООН в Косово (UNMIK) Сьорен Йесен-Петерсен изрази разочарование от бойкота и изрази мнение, че участието на сърбите е щяло да бъде по-високо, ако вотът им не е бил "похитен" от някои техни лидери, допълва Българската редакция на Би Би Си (BBC.bg).
Бойкот се очакваше, но не в такава степен - бюлетини в Косово пуснаха по-малко от 1% от имащите право на глас сърби.
Още преди изборите сръбският премиер Воислав Кощуница и Сръбската православна църква (Kosovo.com) призоваха да не се гласува поради опасения, че с тези избори Косово се приближава към независимост.
Президентът на Сърбия Борис Тадич от своя страна апелира за участие във вота.
Общият брой гласували е 53%, което е с над 10% по-малко в сравнение с вота преди три години.
Наблюдателите отбелязват, че сред албанците има известна апатия и разочарование от политическите лидери.
Изборите се проведоха пет години, след като ООН пое административния контрол над южната сръбска провинция, и може да се окажат решаващи за статута на областта, припомня "Интернешънъл хералд трибюн", цитиран от RFI-България.
Това е второто подобно гласуване, откакто войските на НАТО принудиха сръбските сили за сигурност да се изтеглят от провинцията през юни 1999 г., с което Косово стана международен протекторат, допълва вестникът.
Близо пет години по-късно там все още има части на НАТО, но голяма част от косовските албанци, които са около 90% от населението на провинцията, са решени да се сложи край на контрола на международната общност.
Според тях изборите са решаващи за започване на преговори, които да определят окончателния статут на Косово.
криза, която тихо расте" />
