Добредојдовте во вардарската силиконска долина!

Н а Бунарджика започна строителство на фабрика на базираната в САЩ компания Johnson Controls. Тя ще произвежда интегрирани седалкови и интериорни системи и акумулатори за повечето от големите европейски автомобилостроители", съобщи в. "Дневник".

Новината, разпространена в началото на февруари, обаче не се отнася до едноименното плов­дивско тепе, а до една от петте свободни икономически зони (СИЗ) в Македония и не е съобщена от българския, а от македонския вестник "Дневник".

Свободните икономически зони или зони за технологично-индустриално развитие (ЗТИР) бяха формирани като проекти в Македония през първите години на новия век със закон, подготвян още от 1999 г., и се управ­ляват от правителствена дирекция. Идеята е СИЗ да осигуряват на инвеститорите в тях - местни и чуждестранни, редица финансови и данъчни предимства.

От петте проекта за СИЗ засега действащ е само "Бунарджик" до столицата Скопие. Все още обаче там инфраструктурата не е готова, а стойността й се изчислява на 6 млн. евро. Нейното изграждане е задължение на правителството.

Вероятно това е причината засега фаб­риката на Jоhnson Controls да е първата и единствена инвестиция в този тип зони.

Най-амбициозните намерения на новото правителство на Македония се отнасят до IT сектора и до привличането свободните зони на

Световните асове

Това обаче едва ли ще е лесно. През 2005 и 2006 г. македонската IT индустрия e нараствала с 15% годишно, но си остава малка дори в регионален план с приходи от 80 млн. долара за 2005 г. и 2000 работни места.

Човешките ресурси за нови мащабни проекти също не са в изобилие. Затова и правителствената политика за развитие на сектора е броят на завършващите IT специалности в местни университети да се увеличи от 473 през 2005 г. на 735 души през 2008 г.

Съществена част от усилията в IT сектора е проектът за ЗТИР близо до Щип, наричан още "Вардарска силиконска долина". Плановете са в нея да бъдат привлечени световноизвестни компании от софтуерния бизнес с помощта на консултанти от САЩ. Очаква се в зоната край Щип да инвестират и местни компании.

Правителството срещу МВФ и ЕС

МВФ е против така изгражданите свободни зони по две причини. Първо, неговите експерти смятат, че заради преференциалните си режими те ще намалят приходите в държавния бюджет.

Второ, фондът по принцип застъпва позицията, че в една страна не може да има различни условия за инвеститорите. Македонското правителство обаче смята, че бюджетният дефицит от едно на сто няма да бъде надхвърлен, а това е едно от условията за функциониране на споразумението между фонда и правителството.

Що се отнася до ЕС, наличието на свободни икономически зони е в пълен дисонанс с европейското законодателство, тъй като преференциалните режими се смятат за държавна субсидия.

Според вицепремиера Зоран Ставрески зоните ще съществуват в периода преди приемането на Македония в общността. Дори и страната да успее с привличането на големите асове в конкуренция с останалите доста по-големи страни в Източна Европа, опитът на други страни, като Полша например, показва, че това не остава без последствия.

Рано или късно подобни зони, много популярни през 90-те години в Източна Европа, трябва да бъдат приведени в синхрон с европейските норми в областта на конкуренцията.

Иначе, водената в момента кампания "Инвестирайте в Македония", която рекламира плосък данък от 10% и нулев данък върху реинвестирането на печалбата, вероятно ще даде много по-добри резултати за икономиката на Македония от амбициозните IT зони.

Предимствата

- Без ДДС и акцизи;
- Без данъци върху доходите и собствеността за период от 10 години;
- Без мита върху стоките, съоръженията и машините;
- Без общински такси за строителство, ВиК, отопление, газ и електричество.