Последвайте ни
Мо орандум за икономическото развитие на страната ни от 1990 г. досега, е изготвила Световната банка. Обърнато е специално внимание на периода 1997-99 г. Докладът е подготвен под ръководството на главен икономист Марчело Селовски, директора на банката за България и Румъния Андрю Воркинк и г-н Кайл Питърс, отговорник за сектора.
Икономически меморандум за България на Световната банка
През първата половина на 90-те българската икономика се характеризираше с епизодичност на опитите за стабилизация, висока наследена външна задлъжнялост и бавен темп на структурните реформи. Икономическата политика, следвана от социалистическото правителство, забави прехода от планова към пазарна икономика с почти цяло десетилетие, като доведе до икономическия колапс на 1996-97 г. Парламентарните избори през м.април 1997 година и последвалата смяна на политическото ръководство сложиха край на дългия период на икономическа нестабилност и политическа несигурност. Пътят на икономическото развитие на България се промени из основи с въвеждането на валутния борд през юли 1997 г., провеждането на разумна макроикономическа политика и на всеобхватна програма за структурни реформи. Когато България, заедно с Латвия, Литва, Румъния и Словакия, получи покана през м. декември 1999 г. в Хелзинки да започне преговори за членство в Европейския съюз, икономиката на страната беше стабилна и, независимо от неблагоприятната външна среда, икономическият растеж беше факт и то в продължение на две последователни години. Наследената от миналото тежка задлъжнялост обаче ще продължи да бъде важен фактор за страната, която в момента е изправена пред двойното предизвикателство на икономическия преход и членството в ЕС.
Възстановяването на растежа на брутния вътрешен продукт (средно с 3% годишно за 1998-99 г.) е съпроводено със стабилизиране на инфлацията на едноцифрени нива, поддържане на общо балансиран държавен бюджет, но с растящ външен дисбаланс. Доминиран от резкия спад на износа, дефицитът по текущата сметка достигна 5.5% от БВП през 1999-2000 г. под влияние на временни фактори като руската криза и войната в Косово, нарастването на международните цени на петрола, както и на протичащото преструктуриране на производствения сектор. Данните за цените и заплатите не показват опасност за възникване на неравновесие в равнището на валутния курс. Конкурентноспособността на България не е изложена на риск, през годините напред способността да се поддържа стабилност на платежния баланс ще зависи от скоростта на преструктуриране на предприятията, продължаващо бързо възстановяване на износа и постоянство на притока на преки чуждестранни инвестиции.
Пълният текст на документа ще намерите тук...
