Всеки втори българин вярва в черна магия

В�к �ки втори българин вярва, че човек може да стане жертва на черна магия и това е най-разпространеното суеверие у нас. Това сочат данните на социологическо проучване, направено от "Галъп интернешънъл" по поръчка на списание "Жената днес", съобщи главната редакторка на изданието Мира Баджева. Изследването е първото статистически представително проучване на нетрадиционната тема за суеверията на българина и магическите "практики", информира "Дарик радио".

Проучването на "Жената днес" е направено през февруари-март сред 1000 души над 15 години. По думите на Баджева целта на изследването е да се даде възможност за различен поглед върху социалното поведение на хората у нас в края на 15-годишния демократичен преход.

Над 50% от българите признават, че са малко или повече суеверни, сочат още резултатите от проучването. Също около 50% допускат съществуването на телепатия и вярват, че сънищата могат да предричат бъдещето, информира социоложката Марчела Абрашева, изпълнителен директор на "Галъп интернешънъл".

Около 60% от анкетираните вярват, че човек може да бъде урочасан и това да бъде главна причина за неблагополучията в живота му. Сред 1/3 от българите са разпространени "по-леките" суеверия като гледането на карти, заниманията с хороскопи, разчитането на знаци като счупено огледало, черни котки и фаталното число 13.

Всеки пети българин твърди, че лично той знае конкретен случай на направена магия, бяла или черна.

"Тежките" суеверия са разпространени повече от "леките". Магии се правят главно за предпазване от нещо лошо или за отстраняване на пречка, враг, а не за поощряване на доброто - т.нар. бяла магия, за здраве, работа и любов, обобщава "Дарик".

Според психоложката Мадлен Алгафари суеверията могат да бъдат обяснени със занижена самооценка, мнителност и недоверие към света, както и с елемента на сугестия. Според нея българският модел на възпитание не толерира индивидуалността и превръща детето във функция на родителите. Това било причина българинът да не се възприема като автор на живота си и да вярва в ирационални сили.

Като изненадващ за социолозите факт Марчела Абрашева определи данните, че суеверията и вярата в магиите са по-разпространени сред младите - до 30-35 години, а не сред възрастните или по-ниско образованите. Според Мадлен Алгафари тези данни могат да бъдат обяснени с историческото време, в което са родени и формирани като характери по-младите българи. Те са израснали в период, когато ортодоксалната наука вече обръща внимание на духовното и нематериалното, коментира тя. По-възрастните са оформени като характери във време, когато подобни вярвания са определяни като "буржоазна измислица" или "бабини девитини", подчерта Алгафари.