74% от предприятията в Чешката република срещат сериозни затруднения при набирането на служители.
Това се случва независимо от факта, че страната привлича чуждите компании заради ниските средни заплати и прекрасното географско положение.
Всъщност именно в това се състои проблемът. Имиграцията е със сравнително високи нива, а търсенето на вътрешния пазар се увеличава.
Тази ситуация принудила някои от чуждестранните компании да се обърнат към Камарата на търговията.
Възможният изход е търсенето на работна ръка на изток и опитите да бъде създадена т.нар. зелена карта
Колин се намира на десетина километра от Прага. Там Тойота и Пежо-Ситроен са установили своя общ завод.
Матий Матолин е говорител на завода в Колин. Той обобщава проблема:
"Ситуацията в момента е доста по-трудна в сравнение от преди пет или десет години.
Това се дължи на все по-сериозното навлизане в страната на чуждестранни компании.
Обстановката се усложнява за нас и се налага да правим повече усилия, за да привличаме стойностни служители.
Важно е заплащането, но не само това, а също условията на труд, стабилността, изобщо всички елементи, които превръщат една работа в атрактивна."
Политиката на завода в Колин е, освен изброените условия, да предоставя специални привилегии на служителите си, като напр. огромни отстъпки при закупуването на автомобил, произведен в там.
Иначе на фишовете за заплата в Колин е отбелязана сумата от 800 евро. Но това е само един пример.
В Чешката република не достигат програмисти, консултанти, а в научния сектор липсват квалифицирани служители най-вече в областта на клиничните изследвания.
Хората не търсят активно работни места в тези сфери, а чакат да бъдат потърсени
Ето как властите се опитват за улеснят нещата. Според Иржи Сеземски, говорител на министерството на труда, понастоящем проектите са ориентирани към страни като Украйна, Беларус, Молдова и Русия.
Той твърди, че тъй като компаниите се оплаквали от прекалено сложните процедури, в сътрудничество с други министерства те се опитвали да ги опростят, благодарение на система, заимствана от американската "зелена карта".
Същевременно в Холандия срещат същите трудности. И там не достига работна ръка, въпреки отварянето на границите и поредното разширяване на ЕС на изток.
Най-засегнати от липсата на достатъчно персонал са секторите металургия, образование и информационни технологии.
Проблемът е толкова сериозен, че министърът по европейските въпроси на Холандия предложи
създаването на специални договори с Германия и Белгия,
които ще позволят на предприятията от граничните зони да наемат служители по-лесно.
С други думи, идеята е данъчните и социалните условия да се оформят така, че да станат по-привлекателни и атрактивни за белгийците и германците в Холандия.
Неотдавна "Интернешънъл хералд трибюн" прогнозира, че като нова страна членка на ЕС, България ще се изправи пред проблема от сериозен недостиг на работна сила.
Прогнозата се основава на два основни факта - населението застарява, а раждаемостта намалява.
Младите и висококвалифицирани специалисти продължават да заминават от страната.
Според проучване, проведено от "Витоша рисърч" и " Индъстри Уоч" от февруари до април тази година, още не се забелязва подчертан недостиг на служители и работници.
Най-търсени на трудовия пазар са висококвалифицираните специалисти, а най-малко търсени - ръководните служители
Изследването не обхваща чуждестранните инвеститори, които казват, че изпитват затруднения с намиране на подходящи специалисти.
Все пак, изследването не скрива, че има голям брой незаети работни места за механици и монтьори в транспорта, много свободни позиции за шивачи, продавачи, готвачи, строителни инженери, медицински сестри.
Ситуацията с недостига на медицински сестри започва да става кризисна, защото засяга здравното обслужване, което и без друго не е на ниво.
Националната здравна стратегия от 2007 до 2012 г. констатира недостиг именно на медицинските сестри.
Но там по-често се използва термина "медицински специалисти", което включва лекари и фармацевти, акушерки, рехабилитатори.
Най-общо погледнато у нас има около 29 000 медицински сестри, а са необходими около 60 000, отчитайки нивото на заболеваемост, инвалидността, възрастовата структура на населението.
Очаква се скоро медицинските сестри да станат по-малко от лекарите.
Ниските трудови възнаграждания, съкращенията, пренебрежителното отношение към професията, накара много от медицинските сестри да се възползват от недостига на такива кадри в чужбина още преди България да стане член на ЕС.
Повечето заминаха да работят като санитари и болногледачки, защото с българската си диплома срещат трудности да се реализират като медицински сестри.
Въпреки това от началото на настоящата година много от тях работят в страни от ЕС.
Не само неадекватното заплащане води до недостиг на кадри в здравеопазването, но и погрешната образователна политика. Няколко медицински колежа вече са закрити.
