Това е моят хороскоп, съдържащ повече предположения, отколкото предсказания, за 2006 г., пише във в. "Ню Йорк таймс" коментаторът Ричард Бърнстейн. И започва своята прогноза с:
Най-страшното - Иран
ще се сдобие с технология за обогатяване на уран, в състояние да сглобява атомни оръжия. Европейските преговарящи ще се откажат от преговори с Техеран и ще отнесат въпроса до Съвета за сигурност на ООН заради нарушаването на Договора за неразпространение на ядрено оръжие.
Това е може би най-важното събитие, което ще се случи тази година, защото светът не успя решително да попречи на Иран да се превърне в ядрена сила, а това превръщане ще промени всичко в Близкия изток. След Иран,
Египет и Саудитска Арабия също ще станат ядрени сили
По този начин ще се образува ядрена дъга от Индия и Пакистан на изток по целия път до Северна Африка, а регионът ще се превърна в политически най-експлозивния, смъртоносен и предразположен към екстремизъм на планетата.
Какво се обърка? През последните седмици на 2005 г. преговорите между европейската тройка (Великобритания, Франция и Германия) и Иран се превърнаха в пиар кампания.
Европейците продължиха да водят разговори, за да дадат на Иран шанс да покаже колко войнствен и непоклатим е и така да го изолират от държавите, представляващи негови естествени поддръжници, най-вече Русия и Китай, които са постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН и досега се противопоставят на санкции срещу ислямската република.
И докато в европейската тройка Тони Блеър и Жак Ширак губят блясъка си, ореолът на германския канцлер Ангела Меркел ще продължи да свети неотслабващо. Блеър и Ширак пострадаха от прекалено интензивното си излагане в медиите (подобно на юрган, избелял от стоене на слънце).
Меркел е не само умен и способен политик -
след блестящото й представяне на последната среща на ЕС, където бе постигнат компромис за бюджета, тя явно ще поеме ролята на честния посредник на Европа.
Французите и германците проиграха възможността да поемат европейското лидерство, защото преследваха твърде тесни национални интереси. А Меркел се превърна в новия европейски лидер, поради липса на друг такъв. Италианският министър-председател
Силвио Берлускони изглежда твърде смешно,
за да е европейски лидер, но противно на очакванията италианците изглежда ще го преизберат на изборите, предвидени за 9 април. Но това може и да не стане.
Берлускони бе обсипан със скандали и недоволство вътре в своята дясноцентристка коалиция и вече не е същият човек. А и в лицето на бившия премиер Романо Проди, Берлускони има силен опонент.
Скорошните проучвания в Италия обаче показаха, че настоящият премиер все пак има преднина пред бившия председател на Европейската комисия.
Общоприетите правила в политиката не се отнасят до Берлускони, казва Джулиано Ферара, редактор на в. "Фолио".
Американско-европейските отношения няма да се подобрят
през 2006 г., въпреки че САЩ ще продължат да дават скромен принос към стабилността в Ирак. Причината е, че културното разделение на Атлантика, символизирано от несъгласията по Протокола от Киото и как да бъде водена борбата срещу тероризма, ще продължи да се разширява.
Като стана дума за
Протокола от Киото,
през 2006 г. Франция, Германия, Италия и Испания няма да успеят да изпълнят поставените им по протокола цели, както не успяваха и досега. Това е заключението от изследване, проведено миналата седмица от лондонския Институт за обществени политически изследвания.
Същите държави ще продължат да ругаят САЩ затова, че Вашингтон не подписва договора, който страните членки на ЕС са подписали и който не успяват да изпълнят.
Не искам да заставам на страната на САЩ, но не е ли по-добре да не подписваш протокол, който знаеш, че няма да можеш да изпълниш или да го подпишеш и после да не го изпълниш?
И най-накрая -
животът на Стария континент ще стане по-добър през 2006 г.
Европа е по-чиста, по-здрава, по-богата и далеч по-мирна от когато и да е било в своята тежка история. Посоката на растеж ще е нагоре, дори хората, които все пак са само хора, да продължават да мърморят, че никога досега не е било толкова зле.
