Е вропейският парламент прие резолюция за бъдещия статут на Косово, с която подкрепя предложението на специалния пратеник на ООН Марти Ахтисаари и "наблюдавана независимост на Косово", предаде ТАНЮГ. 490 от евродепутатите бяха "за", 80 "против", а 87 се въздържаха.
Документът предлага окончателното решение да включи следните аспекти:
- достъп до международни финансови организации;
- ясно определяне на ролята и мандата на международното присъствие;
- ясни разпоредби относно децентрализирането, които да предоставят съществена автономия в ключови сектори;
- съхраняване на мултиетническия характер на Косово;
-установяването на мултиетнически косовски сили за сигурност с леко оборудване и ограничен обхват, капацитет и функции, под прекия контрол на КейФОР;
- международни гаранции за териториален интегритет на всички съседни държави.
ЕП подкрепя предложението на Марти Ахтисаари за решение за статута на Косово и смята, че суверенитет, наблюдаван от международната общност, е най-добрата опция за осъществяване на целите и въз основа на това очаква Съветът за сигурност на ООН да приеме бързо нова резолюция, която ще замени резолюция 1244, се казва в първия, ключов параграф на документа.
Относно опасенията, изразени най-вече от Русия, че даването на някаква форма на независимост на Косово ще засили сепаратисткото напрежение в света, резолюцията подчертава, че решението за Косово няма да е прецедент в международното право, тъй като областта е под управлението на ООН от 1999 г. насам и ситуацията по никакъв начин не е съпоставима с положението в други конфликтни региони.
Депутатите считат, че в дългосрочен план решението за бъдещия статут на областта е свързано с бъдещото присъединяване на Косово и Сърбия към ЕС, заедно с техните съседи, тъй като бъдещето на Западните Балкани е в ЕС.
Върховният представител на ЕС по въпросите на външната политика и сигурността Хавиер Солана заяви, че ЕС "няма право на провал" в Косово, където трябва да поеме в скоро време "огромни отговорности", заменяйки мисията на ООН , която отговаря за администрацията на областта от 1999 г., предаде АФП.
В момента, когато се стигне до окончателната резолюция на Съвета за сигурност ние - ЕС, ще имаме огромна отговорност, тъй като Косово е на нашия континент и има европейска перспектива, подчерта Солана на пленарно заседание на ЕП.
Марти Ахтисаари реши да игнорира разногласията между Белград и Прищина, но няма да постигне нищо, така коментира резултата от работата на пратеника на ООН руският външен министър Сергей Лавров, цитиран от ИТАР-ТАСС.
Лавров каза, че сега трябва да се говори не за разногласията между Русия и ЕС, както и за разногласията в самия ЕС по въпроса за статута на Косово.
"Трябва да се говори за разногласията между Белград и Прищина. Не може да се води по-нататъшен разговор за статута на Косово, без да се отчитат позициите на Белград и Прищина", подчерта руският първи дипломат в разговор с португалския външен министър Луис Амаду.
Сръбският дипломат №1 Вук Драшкович заяви очакването си за още разговори на най-високо равнище между САЩ и Русия по въпроса за Косово. Пред радио "Б-92" той каза, че резултатът от тези контакти може да бъде продължаването на търсене на компромисно решение по проблема.
Фактът, че президентите Буш и Путин разговаряха, показва, че за Вашингтон все пак е тежко, не е леко да се реши на предприемането на ход за силово прекрояване на границите на една суверенна държава, тъй като това би било за първи път в историята на ООН, смята Драшкович.
Междувременно в съобщение на неговия кабинет се изразява позицията, че за липсата на компромис между Белград и Прищина при разговорите за статута на Косово е отговорна Албания.
От сръбското МВнР посочват, че при разговорите Сърбия "настояваше за своята териториална цялост, гарантирана й от Хартата на ООН и действащата резолюция 1244 на Съвета за сигурност на ООН".
Подчертава се, че Прищина "ултимативно, със заплаха от насилие и тероризъм, поиска да бъде провъзгласена независима държава Косово на територията на Сърбия, на което няма право нито съгласно Хартата на ООН, нито съгласно резолюция 1244, нито съгласно който и да е принцип на международния ред".
"Затова особено учудване предизвиква позицията на някои страни, които в цял свят се обявяват за върховенство на закона, а в спора между Белград, който се осланя на правото, и Прищина, която се осланя на неправдата, застават на страната на неправдата", се казва в съобщението.
