С поред съобщения на парижкото радио полицаите получили инструкции да проявява максимална сдържаност. Операцията по възстановяване на обществения ред била ръководена лично от министъра на вътрешните работи Никола Саркози.
Студентите настояват френският премиер Доминик дьо Вилпен да оттегли законопроекта, който въвежда скандалния договор. Той предоставя на работодателите възможност да уволняват с по-малко административни процедури новоназначени младежи до 26-годишна възраст.
"Стотици хиляди дефилираха в Париж и в регионите срещу СРЕ. Никой не знае какъв ще е краят на отричането на спорния договор", пише в анализ "Монд".
В събота, на 18 март, също ще има мащабни протести,
предупреждава изданието, като се пита какви ще са следващите действия на премиера и дали той няма да се опита силово да наложи оспорвания текст, но пък така да постигне някакъв изход от социалната криза.
"Докато 68% от французите са против договора, мобилизацията още повече се усили във Франция. В Париж и провинцията имаше няколко спорадични инциденти", информира и "Фигаро".
В същото време правителството отказва да се огъне под натиска и твърди, че е открито за "подобрения", допълва изданието.
"Либерасион" дава думата на младите. Вестникът цитира 18-годишен младеж, който е категоричен, че
и дума не може да става студентите да отстъпят - въпреки умората.
А тя идва от факта, че младите не са спирали учебните си занятия, докато организират и осъществяват протестни инициативи. Същото момче казва, че е изтощено, но вече се е ангажирало и не може да се оттегли.
"Три демонстрации за една седмица плюс блокадата на университети - мисля че е прекалено. Няма да издържим дълго", оплаква се младежът пред "Либерасион", но запазва надежда в учениците, които тепърва започват своята мобилизация.
Ето коментарът на Бернар Горс от "Ла Кроа": "Това, което забелязахме както в Париж, така и в провинцията, е, че учениците участват масово в демонстрациите. Досега на улицата бяха само студентите.
От вчера виждаме ученици под протестни плакати сред демонстрантите.
Би могло да се каже че протестите напомнят не толкова на 1968 г., колкото на 1994 г., когато Едуар Баладюр се опита да въведе договор за професионално обучение, наречен от протестиращите "минимална работна заплата при младите".
Още тогава наблюдавахме формирането на подобен общ фронт ? между хората на труда, професионалните синдикати, учениците и студентите. Днес откриваме същите фигури.
Разбира се анализатори си задават въпроса: защо синдикатите са рамо до рамо с младите? Някои виждат в това определен клиентелизъм. Знаем, че синдикатите застаряват и имат нужда да подобрят здравето си чрез младата кръв."
