С коростната масова приватизация на държавни предприятия, последвала рухването на бившия Съветски съюз, е довела до нарастване на смъртността сред мъжете, установява британско изследване.
Според него виновен за това е стреса от драстично нарасналата безработица в резултат на бързите масови реформи в тези страни, пише Би Би Си.
Изследователите смятат, че откритието на тази зависимост може да послужи като предупреждение към онези страни, които тепърва започват да прилагат пазарните реформи.
Учените проследили нивата на смъртност сред мъжете в работна възраст в посткомунистическите страни от Източна Европа и бившия Съветски съюз между 1989 и 2002 г.
Според тях 1 млн. работещи мъже са починали вследствие на икономическия шок от политиката на масова приватизация.
След краха на соцблока в началото на 90-те години най-малко ¼ от големите държавни предприятия са били прехвърлени към частния сектор в рамките едва на две години.
Този процес е довел до 12,8% нарастване на смъртните случаи сред силния пол. Последните анализи свързват този скок с 56-процентовото увеличение на безработицата през същия период.
Страните с по-силна социална мрежа са се справили с напрежението на промените по-добре от останалите, установява още изследването. Там където 45% или повече от населението е било част от някаква социална организация - работнически синдикат, църква и др., масовата приватизация не е довела до увеличена смъртност в подобни размери.
Най-засегнати от процеса според експертите са Русия, Казахстан и прибалтийските държави, където е регистрирано тройно нарастване на безработицата и 42% увеличение на смъртността сред мъжете в периода 1991 - 1994 г.
В страните, където промените са вървели с по-умерено темпо към формирането на свободен пазар и съответните институции, ситуацията е много по-добра.
Според изследването най-добре с хаоса от реформи са се справили Албания, Хърватия, Чехия, Полша и Словения, където е имало едва 2% скок на безработицата и 10% спад на смъртността сред мъжете.
Авторите на изследването, водено от социолога Дейвид Стуклер от Оксфорд, смятат, че изводите са ясни - макроикономическите промени трябва да се прилагат с огромно внимание с оглед на човешкото здраве.
Според изследователите смъртността в бившия СССР вече е била голяма поради неадекватността на здравната система по онова време, лошото хранене и високите нива на употреба на алкохол и цигари.
Ефектът от тях е бил подсилен от стреса заради безработицата и несигурността, който влияе директно върху здравето и в съчетание с нездравословния начин на живот води до по-голям риск от инфаркти, удари и психически заболявания.
За учените всичко това е валидно и днес, когато редица страни преживяват икономически и социални трансформации. Скоростта на промените е от огромно значение, предупреждават те.
