П омните ли времето, когато сериозните връзки бяха на почит? Когато любовта означаваше брак, а бракът - задължения. Ако не, уверява сп. "Бюти", значи сте подвластни на най-новата мода в интимните отношения. Която повелява: секс на първа среща плюс прагматичен подход - който изключва ежедневните виждания и отделя огромно внимание на собствената индивидуалност.
Социолозите (с риск да шокират по-консервативните личности) са категорични, че младежите вече правят
първите сексуални опити около 13-15-годишна възраст
А тези, които закъснеят в това отношение, се сдобиват със "славата" на, меко казано, изоставащи. Което на практика означава един куп подигравки и многозначителни подмятания от страна на по-отраканите си съученици.
След първите стъпки нещата се развиват с шеметна бързина. Сексът на първа среща се смята за нещо абсолютно нормално. Нещо повече, никак не е задължително след него да последва обвързване, а ако това се случи, вече се влага съвсем различен смисъл.
Модерните връзки изключват ежедневните срещи и многобройни телефонни разговори. Главното условие е всеки да запази личното си пространство, приятели, развлечения, начин на живот - без да се съобразява, нито пък да изисква съпричастност от партньора си.
Иначе казано, неусетно
отношенията между половете са се изменили
Сега (за разлика отпреди 20-ина години) е напълно нормално да се формират интимни двойки в най-ранна възраст. Но в същото време има тенденция към все по-късно сключване на брак.
Днес много млади хора се отказват дори от съвместното съжителство (което по-рано наричаха "на семейни начала"), като целта е всеки от партньорите да разполага със собствено пространство и време за себе си. И всичко това се възприема не като каприз, а като необходимост.
Младите личности проявяват все по-силно желание за себеутвърждаване и задоволяване на личните нужди, като са категорично против това да се случва в двойката, съвместно с партньора.
Когато възрастта на първия сексуален акт става все по-ниска, младежите създават интимна връзка докато все още са почти деца. Така в повечето случаи даже и да формират стабилна двойка, докато дойде време да имат собствени деца, вече са престанали да изпитват сексуално влечение един към друг. Тоест, привлечени са от друг, или други, сексуални партньори. А освен това, са приучени да обръщат внимание преди всичко на личните си потребности, което предвещава краха на връзката.
Социолозите твърдят, че вината не е тяхна - младежите просто са част от общество, в което
индивидуализмът е издигнат на пиедестал
Достатъчно е да хвърлите поглед на анимационните филми, книгите, тв каналите за деца... - всички те подтикват към индивидуализъм, внушават на децата, че трябва да се справят с проблемите самостоятелно, постоянно да мобилизират личностите си сили и умения.
Може би поради тази причина дори тези, които се осмелят да сключат брак, твърдят, че най-важното условие за успешен съвместен живот е съхраняването на свободата в семейството. Тя се поставя наред с критерии като равенството и поделянето на домашните отношения и е по-високо ценена дори от сексуалната съвместимост между партньорите.
За модерните млади хора, които решават да създадат семейство или поне сериозна връзка, е по-важно да запазят независимостта си, отколкото да подкрепят чувство на близост и интимност. Разбира се, това не е нещо ново.
Още в Древна Гърция Аристотел е описал този феномен и го е нарекъл filia - привързаност, която се възприема като крепка дружба и сътрудничество, но е различна от ероса - страстта, от която спира дъхът и която оправдава всякакво нелогично поведение.
За да се стигне до днешната идея за сексуалните отношения, е трябвало да мине доста време. След античните възгледи, дошъл ред на християнството (с концепцията за съпружеската двойка като резултат от свободен избор, а не решение, наложено от роднини) и романтизма (когато в центъра се поставя голямата, чистата любов).
В наши дни сме свидетели на истинска революция. Привързаността е отделена от ероса. Личната свобода има по-голямо значение от равенството в двойката. Сексът е важен, но не води до ангажименти. Коя ли е следващата стъпка?