П рокуратурата е внесла в Министерството на правосъдието предложения за поправки в Наказателния кодекс (НК), според които, ако бъдат приети, вече не само чиновниците ще носят наказателна отговорност, ако нарушат задълженията си и причинят значителни вреди. Те предвиждат и шефовете на държавни и частни фирми да могат да бъдат съдени за престъпление по служба.
Така ще отпадне основното правно основание, заради което през последните 18 години от правосъдието успяха да се измъкнат много от подсъдимите им ръководители.
Освен това предлаганата по-широка формулировка на престъплението позволява да бъдат обхванати всички нарушения на служебните задължения, довели до облага за началника или негов близък.
В момента престъплението по служба (чл. 282) обхваща само т.нар. държавни органи и обществени организации.
Причината е, че главата от Наказателния кодекс, в която се намират свързаните с него текстове, от 1968 г. досега се нарича "Престъпления против дейността на държавни органи, обществени организации и лица, изпълняващи публични функции". Вносителите на изменението предлагат към него да се допише "и други юридически лица".
Именно заради сегашното заглавие Върховният касационен съд в много решения е подчертавал, че
"нарушенията в стопанските организации не могат да бъдат квалифицирани като престъпления по служба"
"В някой случаи служебните нарушения на длъжностните лица извън системата на държавните органи и обществените организации разкриват такава висока степен на обществена опасност, която налага също да бъдат възпирани със средствата на наказателното право", заявяват в мотивите си за измененията от прокуратурата.
Според обвинителите типичен пример за приложението на текста за престъпление по служба биха били делата, свързани със злоупотреби в предприятия като АЕЦ "Козлодуй", Българския спортен тотализатор или "Топлофикация - София", при които сега може да се търси отговорност само за присвояване, неизгодна сделка или безстопанственост.
В много от случаите сделката не е неизгодна за предприятието, но пък директорът му е нарушил грубо задължителни процедури - например не е обявил обществена поръчка. Така нарушението му остава безнаказано, защото не може да отговаря за престъпление по служба.
Ако се приеме предлаганата редакция,
на практика за престъпление по служба ще отговарят и частните компании,
които по закон имат задължение да обявяват обществени поръчки.
Такива са БТК, електроразпределителните и приватизираните топлофикационни дружества, ВиК компаниите като "Софийска вода", фирмите за градски транспорт и тези, които експлоатират летища, пристанища и находища на нефт и газ.
В обхвата на престъплението по служба ще влязат и държавната БДЖ, "Железопътна инфраструктура" и пощите.
Все пак от държавното обвинение подчертават, че наказателната репресия не трябва да се разпростира прекомерно.
Затова се предлага текстовете за престъплението по служба в държавните учреждения и във фирмите да са различни.
За чиновниците ще е достатъчно от нарушенията на задълженията им да могат да настъпят "немаловажни вредни последици", а при шефовете на търговски дружества, без значение частни или държавни, щетите вече трябва да са налице.
Според висши прокурори основната причина над 90% от делата срещу шефовете на фалиралите банки да завършат с оправдателни присъди също е в сегашното име на главата за престъплението по служба в НК.
Предишните главни прокурори Иван Татарчев и Никола Филчев така и не разбраха, че без да бъде променено заглавието, няма как да бъдат осъдени шефове на частни дружества, каквито са банките, заяви известен наказателен адвокат, който защитаваше банкери по делата за фалитите от 90-те години.
Според него, преди парламентът да одобри идеите на прокуратурата, трябва да се прецени дали престъплението по служба да не се разпростре само върху фирмите с над 50% държавно и общинско участие.
В момента се сформира консултативен съвет по наказателната политика, в който ще бъдат обсъдени всички предложения за поправки в Наказателния кодекс, включително и тези на прокуратурата, съобщи министърът на правосъдието Миглена Тачева.
При престъплението по служба се наказва нарушението и неизпълнението на задълженията, както и превишаването на власт.
То може да се състои в действие или бездействие, но условието е да е извършено от длъжностно лице с цел да набави облага за себе си или за друг.
Използването на чужда банкова карта без съгласието на собственика й на практика в момента не е престъпление.
Това следва от последната редакцията на текста в Наказателния кодекс, според която има престъпление само ако са настъпили значителни имуществени вреди. Това означава от картата да са изтеглени поне 2520 лв.
В масовия случай обаче крадците на карти изтеглят еднократния лимит от 400 лв. и след това ги хвърлят и така не достигат законовото изискване за значителни вреди и не са престъпници.
Затова от прокуратурата предлагат да отпадне изискването за "значителни вреди".
