Ш естте основни политически сили - БСП, НДСВ, ДПС, ОДС, БНС и ДСБ - са се разграничавали много ясно като стил, показва проучване, огласено на шестата годишна среща на Българската медийна коалиция (БМК) в Банско.
В проека на БМК и Училището за политика, озаглавен "Политическото говорене в предизборна ситуация в медиите", са анализирани данните от 46 предизборни диспута в петте национални медии - БНТ, БНР, Нова телевизия, Би Ти Ви, БНР и "Дарик радио".
Партиите отличници на сцената на предизборната кампания са ДСБ, които са се представили най-добре като опозиционна партия, и НДСВ, държали се като управляващи, каза Антоанета Христова от Института по психология към БАН.
Сред критериите за оценка на политическото говорене са емоционалност, умението за взимане на думата, експертност.
Според изводите от анализа в изявите на говорителите липсва характерният за дебатите език на доминация и търсене на вербална
победа, а в тази предизборна кампания се е откроявала липсата на предложения от политиците за сметка на констатациите.
Слабата образност и емоционалност е била характерна за всички политически представители, като най-идеологични са били ДСБ.
Най-неполитическо е било говоренето на представителите на ДПС, а най-компетентно са звучали НДСВ.
В предизборните дебати жълтата партия заложила на позитивното говорене, докато хората на Иван Костов - на негативизма.
При последните е имало и най-силно изразено емоционално говорене, а най-слабо изразено и сухо са се представили ДПС.
Идеологичността е била най-силно изразена при ДСБ, а конкретността - при БСП.
Силно изразеното експертно говорене на НДСВ се обяснява в анализа с това, че партийната програма е била представяна от хора като Николай Василев, Христина Христова, Милен Велчев и Николай Свинаров, които са внушавали усещането за експертност.
ДПС и ДСБ са се представили най-слабо по критерия "образност" на политическото говорене, за разлика от БСП, НДСВ и БНС, чиито говорители са използвали метафори и сравнения, които могат да онагледят тезите им.
Най-висока информативност е имало в тезите на НДСВ и БСП, а коментарност - при ДСБ.
Националните медии не са дали възможност за емоционално говорене по време на предизборната кампания. Експертността е била стимулирана най-много в Нова телевизия и БНТ, а най-слабо - в БНР; образността - в Нова телевизия.
В най-голяма степен коментарно е било говоренето по БНТ, докато останалите медии са стимулирали търсенето на фактология.
Основните теми, застъпени в диспутите, са били образованието и културата, здравеопазването, външната политика, евроинтеграцията.
Сред темите, предложени за дебати от медиите, а не от политическите централи, са съдебната реформа, престъпността и корупцията, редът и сигурността, енергетиката.
Според статистиката по БНТ е имало седем предизборни диспута и едно интервю, по Би Ти Ви - 20 дебата и 21 интервюта, по Нова телевизия - пет дебата и 17 интервюта, по "Дарик" - шест дебата и 13 интервюта.
