Текстът бе съгласуван с всички парламентарни групи и внесен в пленарната зала с подписите на Владимир Дончев от НДСВ, Иван Иванов от ОДС, Янаки Стоилов от коалиция "За България" и Лютфи Местан от ДПС. Тя бе прочетена от трибуната от председателя на парламента Огнян Герджиков:
Ние, народните представители от 39-ото Народно събрание на Република България,
като отбелязваме тържествено 10-годишината от приемането на Конституцията на Република България на 12 юли 1991 г. от Седмото Велико народно събрание,
като изтъкваме, че конституцията на Република България е основа на съвременната българска демократична, правова и социална държава, гаранция за необратимостта на дълбоките демократични промени и за парламентарната демокрация,
като приемаме, че конституцията стана демократичната рамка на политиката на България за приобщаването й към обединяваща се Европа,
като подчертаваме заложените в Конституцията общочовешки ценности - свобода, мир, хуманизъм, равенство, справедливост и търпимост,
като изразяваме уважението си към основните права на личността, към нейното достойнство и сигурност,
като подкрепяме установените в конституцията принципи на държавно устройство и управление, народен суверенитет, разделение на властите и политически плурализъм,
като съзнаваме отговорността, която произтича от положената клетва в името на Република България да спазваме конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководим от интересите на народа,
като поставяме началото на 39-ото Народно събрание с волята и убеждението, че законите и другите актове на Народното събрание ще се приемат въз основа и в съответствие с конституцията,
като се придържаме към разбирането, че развитието на конституцията е необходимо да допринесе за пълноправното членство на България в Европейския съюз,
декларираме нашата решимост дейността ни като народни представители да бъде насочена към утвърждаването и развитието на българския конституционализъм, за доброто на България и нейните граждани.
Гости на тържественото заседание в парламента, посветено на 10-годишнината на Конституцията, бяха президентът Петър Стоянов и бившият държавен глава Желю Желев. Там бе и председателят на Седмото Велико народно събрание акад. Николай Тодоров.
Това е първото тържество, посветено на годишнина от приемането на конституцията, въпреки опитите на нейните създатели да положат традиция, припомниха наблюдатели. Четвъртата конституция в новата българска история бе приета през 1991 г., след Търновската от 1879 г. и републиканските от 1946 и 1971 г. (която регламентираше ръководната роля на БКП). Последният върховен закон бе приет с гласовете на 309 народни представители (от общо 400), докато навън течеше гладната стачка на 39 сини депутати.
Преди приемането на декларацията речи от трибуната на парламента произнесоха лидери на четирите парламентарните групи.
Лидерът на най-голямата парламентарна група Пламен Панайотов заяви, че конституцията не може да бъде третирана като застинал паметник, но възможностите за развитието й трябва да бъдат разглеждани само в контекста на бъдещото членство в ЕС и НАТО.
Надeжда Михайлова каза от името на синята парламентарна група, че за промени в конституцията е нужен ясен обществен и политически консенсус.
Коалиция за България ще се противопостави на всякакви заявки за връщане на монархията, заяви от своя страна лидерът на левицата Георги Първанов и напомни завета на Васил Левски в контекста на интервюто на Симеон Втори пред руското списание "Итоги", където бившият цар твърдеше, че монархията ще направи живота ни по-демократичен.
Лютфи Местан прочете декларацията на ДПС вместо Ахмед Доган и изтъкна, че движението не е гласувало за тази конституция. Той припомни още, че във Великото народно събрание идеите на Соломон Паси (и тогава депутат, но син) за влизане в НАТО са изглеждали екзотика, но сега се превръщат в обект на национален консенсус.
