Има една легенда...
В началото, когато Бог създавал Земята, той повикал всичките хора.Те дошли и Господ започнал да им дава:
Океани и морета – на англичаните, планини – на австрийците, полета – на руснаците, танци – на испанците, музика - на италианците, вино – на французите.
Българите пристигнали последни, защото имали много работа. Господ ги посрещнал, усмихнал се и казал:
„Раздадох всички неща, които имах, но за да не си тръгнете с празни ръце, ще ви дам по малко от всеки чудесен подарък.” И дал планини (Рила, Пирин, Родопи, Стара планина), реки (Дунав, Марица, Искър, Тунджа), море (Черно море), танци, музика, вино, поля. Така България заприличала на късче от Рая.
Ако погледнете Земята през моите очи, ще я видите като една пъстра и разноцветна картина:
Повече от половината е синя – това са океаните, езерата, реките. На места е жълтеникава – досещате се, че това са пустинните пясъци.На други е зелена – там пък са горите. На нея могат да се видят още мораво-сиви планини и високи върхове със снежни шапки. А също и нежно жълти житни поля и светлозелени посеви.
Синият цвят е водата – тази вода, която дава началото на живота, която е жизнено необходима за всяко същество. Бог раздал на българите достатъчно от синята боя – водата. Имаме я, но как ли я използваме, как се грижим за нея?
Нашите реки са тъй красиви, буйни, пенливи, а на места – тихи, бавни. Гледката е прекрасна. Водата в тях е благодат, „златна” течност за растенията, животните и хората.
Тя – водата тече и отнася всичко - следи, събития, спомени. След безвъзвратната намеса на човека остава само гледката – мръсотия, боклуци (всякакви) от безумието на хората. Ние, българите имаме вода, а замисляли ли сме се за жадните хора, които копнеят за капчица вода. Едва когато загубим нещо, тогава се сещаме колко ни е било необходимо. Тя – водата ни е даденост, но не завинаги – може би...
Всичко зависи от нас – хората. На много места заради увеличаването на реколтата и за растителна защита срещу плевели и вредители се използват големи количества изкуствени торове и пестициди, те също замърсяват необратимо почвите и водите. Естественият природен облик на много райони в света е коренно променен поради човешката дейност – изградени са големи градове, летища, пътища и други съвременни съоръжения. Изместили са коритата на реките, бреговете на моретата и океаните не са същите.
Дейността на хората е променила и продължава да променя голяма част от природата и водните ресурси на Земята. Много човешки дейности влияят разрушително върху природата на нашата планета. „Планетата Земя днес е по – достъпна, но и много по-уязвима за природни и екологични катастрофи.”
Когато идваме на бял свят, всички живи същества сме подобни: раждаме се беззащитни и се нуждаем от грижи. Но когато пораснем, се вглеждаме повече в това, което ни различава, и забравяме, че всички сме част от планетата Земя.
Хората се раждаме със специален дар: разумът. Това ни кара да се чувстваме по – важни от другите организми, но разумът не само не ни дава никакво право върху тях, но и ни задължава да се грижим за тях.
Светът ни не свършва с нашата къща, с нашата област или с държавата ни. Земята е един голям свят, където има място за всички.
Водата – удивителната малка капчица, която отпиваме, сега я имаме, без да се замисляме, че утре може и да я няма.
Основният проблем пред човечеството е как да опазим водните си ресурси чисти, да почистим коритата си и да следваме естествения ход на величествената сила на водата ... без да съсипем околната среда.
Едно общество се определя не само по това, което създава, но и по онова, което отказва да разруши. Всичко в природата е свързано, намира се във вечна взаимовръзка.
Стига само човек да подръпне едно нещо в природата, и ще разбере, че то е закачено за целия свят – водата, почвата, растенията, животните, хората в единство и цялост, зависими един от друг.
Основната, най – спешната задача на нас – човечеството е да се грижим за нашия дом – планетата Земя, за нейните води, в цялата й неизразима красота и крехкост и да я опазим за бъдещите поколения, които може да се вгледат в Природата и да заживеят в хармония с нея. Колко сме противоречиви хората в мислите и в делата си!
Някои места на тази планета са толкова прекрасни и крехки, че може би не трябва да ги посещаваме, за да не ги унищожим.Може би е по-добре да не ги безпокоим и да им се възхищаваме отдалеч.А дали ще е така?!Нека преосмислим действията си и замечтаем за чист, красив и прекрасен дом за всички нас – днес и сега.
Земята е моят дом и аз искам той да е „земен рай” за всички !Нека бъдем „хомо сапиенс”за природата на майката Земя.
Ние не сме наследили земята от дедите си, а сме я взели назаем от нашите деца.Те ще ни държат отговорни за промените в природата, както и ние ще търсим такива отговори от нашите предци.
Земя - като една човешка длан, но по-голяма -ти не си ми нужна.
Искам я както в притчата-Земен рай със синия цвят – чист и бисерен.
