От догодина 'Винария' ще е през пролетта

- Г-жо Стоилова, какви тенденции се очертаха на "Винария 2005"?
- В навечерието на най-представителната проява на лозарството и винарството в Югоизточна Европа можем да говорим само за нашите очаквания, а реална оценка и анализ на очерталите се тенденции ще направим по-късно.
В областта на винопроизводството очакваме стабилно присъствие и представяне на водещите български винопроизводители и едновременно с това появата на нови изби, които са в бранша от една или две години. В следващите години новите и модерни по-големи или по-малки винарни ще търсят изява и ще се представят с първите си реколти.

Освен с най-новите и качествени продукти винарските фирми както винаги ще се конкурират с оригинални и интересни щандове, което придава своеобразно очарование на "Винария".

Очакваме силно присъствие на фирми от чужбина, предлагащи лозов посадъчен материал, машини и съоръжения за винопроизводството, опаковки.

- Защо се наложи да изтеглите "Винария" близо 12 дни назад?
- Обикновено "Винария" се провежда през втората седмица на февруари и трябваше да стартира на 10-и и да се закрие на 13 февруари.

По традиция лозаро-винарската общност празнува празника Трифон Зарезан на 14 февруари и тази близост на датата на закриване на изложбата и Трифон Зарезан щеше да създаде затруднение както на винарските фирми, така и на организаторите.

От 2006 г. Международният панаир-Пловдив (Fair.bg) и Националната лозаро-винарска камара (NLVK.winebg.com) постигнаха споразумение "Винария" да се провежда в края на март или началото на април.
"Винария 2006" ще се открие на 28 март. Промяната на датата на провеждане на изложбата се наложи от желанието на винопроизводителите да представят на своите бизнес- и търговски партньори вината от последната реколта.

Това ще превърне изложението не само в най-представителната лозаро-винарска проява, но и в средище за сключване на сделки и реализиране на нови бизнесконтакти.

- Как бихте коментирала феномена "малка изба"?
- Години наред свързвахме винопроизводството с големи фирми, които разполагаха с по няколко винарски изби. Малките изби са нещо естествено в традиционните лозаро-винарски страни.

В България често малките изби са собственост на лица, които имат друг основен бизнес и изграждането и притежаването на такава изба е въпрос на престиж, на интерес към виното или желание да създадеш и да представиш такъв уникален продукт, какъвто може да бъде само виното. Разбира се, имам предвид малките и модерни изби.

- Скъпите вина на бутиковите изби не са ли малко надценени?
- Невинаги малките и бутиковите изби правят най-добрите вина. Разбира се, в такива изби може да се произвеждат и изключителни вина, но също и неособено впечатляващи вина.

Днес у нас потребителите нямат необходимата винена култура за собствена преценка на качеството и оригиналността на дадено вино. Високата цена освен с добро качество може да бъде постигната и с ефективна търговска стратегия и с реклама, насочена към определен кръг ценители на вино с финансови възможности.

Личното ми мнение е, че една бутикова изба, която предлага скъпи бутикови вина, не трябва да произвежда и да продава например трапезни наливни вина на ниски цени, което понякога се среща сред нашите малки изби.

Малки партиди изключителни вина може да се произвеждат и от големи фирми. Точно определени и грижливо гледани лозови парцели, специална селекция на гроздето, добре узряло и ръчно брано грозде, модерна техника и технология, нови качествени бъчви, отлични енолози - това са някои от предпоставките за производство на такива вина.

- Готова ли е българската винарска индустрия да изпълнява стратегията за развитие на бранша до 2025 г.?
- Все още не. За сектора е жизненоважно държавата да осигури необходимия финансов ресурс за изграждане на лозарския регистър.

Ефективното регистриране на лозарските стопанства е единственият легален способ за идентифициране на лозовите насаждения в страната и в този смисъл е единственият начин България да защити признатия си лозарски потенциал в размер 153 000 хектара.

Доказаният лозарски потенциал ще бъде основата за определяне на помощите от ЕС за преструктуриране и конверсия на лозовите насаждения, както и за размера на отпуснатите права за ново засаждане.

През следващите няколко години е необходимо държавата да стимулира и да улеснява всички, които имат намерение да засаждат нови лозя.

Ако имаме изграден регистър на лозовите насаждения и изготвим национален план за преструктуриране и конверсия на лозарския си потенциал, още в първите години след реалното ни членство в ЕС бихме могли да ползваме системата от помощи и премии за преструктуриране и конверсия на лозарския потенциал.

Този режим за помощи цели подпомагане на съществуващите лозя чрез промяна на сортовата структура чрез презасаждане или облагородяване, промяна на местоположението на лозовите масиви върху по-добри почви и терени и подобряване на техниката на управление на лозовите насаждения.

- Смятате ли, че българското вино ще възроди старата си слава на външните пазари? И докога по рафтовете в страната ни ще има толкова лоши вина?
- Вярно е, че в търговската мрежа през последните две-три години се предлагат немалко нискокачествени вина, а в редица случаи и груби фалшификати на вино.

Причина за това е липсата на контрол на пазара, установяване и строги санкции на нарушителите. Надяваме се това да се промени още през настоящата година с приемане на Наредбата за контрола и координацията между контролните органи.

Друга причина за масовото предлагане на такива продукти е ниската потребителска винена култура на българските потребители, които купуват тези "вина" само и единствено заради ниската цена.

Убедена съм, че лозаро-винарският сектор ще излезе от кризата и ще започне да се възражда. Всички бихме искали българското вино да възвърне позициите си на световните винени пазари.

За съжаление това няма да стане лесно и скоро. Ще са необходими най-малко 10-15 години.

Разчитаме на новите лозя, които постепенно ще влизат в плододаване, на новите за страната сортове, а също и на утвърдените наши и чуждестранни сортове.

Трябва да увеличим количеството и качеството на произвежданото винено грозде, рязко да подобрим качеството на българското вино, да предложим продукт с ново качество и по-висока цена, да изградим нов положителен образ на българското вино.