Светата Аня

П�д �дполагали ли сте, че троянско момиче може да стане едно от най-популярните лица в съвременната попкултура?! Странното е, че историята на Аня Пенчева в киното и театър прилича на холивудска приказка. Защото никому неизвестната девойка от Троян успява да влезе от раз в Театралната академия, без предварителна подготовка и задължителните по онова време връзки. Усетът към екстравагантност, чувствителността и разбира се перфектните физически данни карат проф. Сашо Стоянов да не се замисля. Взема Аня в класа си, където са още Ивайло Христов, Атанаса Атанасов, Кирил Варийски, Ники Сотиров...Звездна компания, в която Пенчева първоначално се чувства като "тъпа провинциалистка". Тя е неуверена,смутена, с часове учи текстове от пиеси, с които се представя на изпитите. "Дълго време се старах да покажа какво мога. Около мен всички бяха напористи, ужасно талантливи, а аз все нещо се притеснявах", спомня си актрисата. Още в първи курс режисьорът Въло Радев я харесва за ролята на Жечка от тв сериала "Адаптация". Там Аня играе смутено момиче, наивно, с разбита душа. Камерата веднага обиква лицето й. Днес малцина биха повярвали, че дългокосото момиче се играе от Пенчева, защото през годините тя непрекъснато променяше имиджа си, за да остане в съзнанието на съвременния българин като образа на BG сексимвола.
Клишето
Лепват й го многобройните почитатели, които с часове обсаждат служебния вход на Младежкия театър, където Аня е разпределена след завършване на академията. Първата й сценична изява на професионална сцена е силна и запомняща се - мимичето от "Еквус". Спектакълът на проф. Гриша Островски е хит през 80-те години, а пиесата на Питър Шафър отразява страховете и мечтите на новото поколение. Естествено, не минава без скандал. За първи път на българска сцена зрителят може да види голя женска гръд. "Това беше първата ми по-фриволна стъпка. Доста ми беше трудно да преодолея страха си, но пък публиката в салона се тълпеше не само заради пиесата...Тогава разбрах колко голяма е силата на еротиката." По-късно Аня умело използва физическите си данни, за да събере цяла тълпа от фенове.
Не забравя, че е актриса
Ролите й в пиеси като "Обичан до смърт", "Тази малка земя", "Напразните усилия на любовта" и "Амадеус" я превръщат в една от младите звезди на Младежкия театър. През 1988 г. актрисата е поканена в трупата на Народния театър "Иван Вазов". За пет години тя става най-популярната млада актриса у нас, особено след като колежката и приятелката й Ваня Цветкова заминава за Америка. Аня снима по 4 филма годишно. Сред многобройните роли са любимите й героини във филмите "Хан Аспарух" и "Време разделно" на Людмил Стойков и сериала за банкера Буров на Иванка Гръбчева по сценарий на Свобода Бъчварова. Междувременно Аня участва в италиански, френски, руски и американски продукции. Партнира на европейската мегазвезда актьора Фабио Тести. В Народния театър Аня създава най-сериозните си роли като драматична актриса. Тя е сдържаната и жестока Ана от нашумялото представление на Красимир Спасов "Васа Железнова", Клиа от "Черна комедия" на Питър Шафър, Полина Андреева от "Чайка " на Чехов и Графиня дьо Сен Фон от "Маркиза дьо Сад" на Галин Стоев. През новия сезон Аня участва в премиерните спектакли на Народния театър - "Двубой", кодето играе Амалия и хитовото заглавие "Синята стая". Последният й игрален филми е "Йокаста", а нейн партньор е насителят на "Аскеер" за изгряваща звезда Деян Донков. В свободното си време актрисата се отдава на спорт заедно с втория си съпруг Ивайло Караньотов, който е бивш балкански шампион по лека атлетика, кара сърф и се спуска с делтапланер. Дъщеря й Петя от първия брак със спортния журналист Сашо Диков учи в Американски колеж, а малкият й син Ангел прекарва по-голяма част от времето при баба си в Троян.