Преговорите по споразумението за стабилизиране и асоцииране с ЕС, които започнаха в понеделник, са начало на европейския път за Сърбия и Черна гора, заяви в Нови Сад еврокомисарят по разширяването Оли Рен.
Знам, че хората в Западните Балкани са загрижени за своето бъдеще, но искам още веднъж да ги уверя, че вратите на ЕС са отворени и блокът ще приеме в своите редици всички страни кандидатки, които бъдат готови за това, каза Рен пред депутати в парламента на Войводина.
Той посочи, че реконструираният Мост на свободата в Нови Сад представлява мост между Сърбия и Черна гора и ЕС и във физически, и в метафоричен смисъл, но Белград и Подгорица, заедно или отделно, трябва да построят още много мостове до Брюксел, за което основният камък вече е поставен.
В същото време външните министри на редица европейски страни призоваха за по-активно участие на страните от Западните Балкани в европейския интеграционен процес, което според тях ще допринесе за укрепване на сигурността в Европа.
На срещата в форума в Будапеща участваха министрите на външните работи и техните заместници от "Вишеградската четворка" - Унгария, Полша, Словакия и Чехия, а също така от Австрия, Словения и страните от Западните Балкани - Хърватия, Босна и Херцеговина, Сърбия и Черна гора, Македония и Албания.
Европа трябва да се грижи за укрепването на стабилността на Балканите, а страните от региона да приемат европейските стандарти и да въведат демократичните норми на развитие, подчертаха дипломатите.
От САЩ обаче дойде новината, че усилията на Хърватия и Сърбия и Черна гора за интегриране в НАТО ще бъдат блокирани, докато двете страни не арестуват обвинените от Международния трибунал за военни престъпления в бивша Югославия.
Посланието е съвършено ясно. Хърватия няма да стане член на НАТО, докато ген. Анте Готовина не бъде открит и изпратен в Хага, а Сърбия няма да се присъедини към програмата Партньорство за мир, докато ген. Ратко Младич не бъде арестуван, заяви американският помощник-държавен секретар Никълъс Бърнс след разговори в централата на НАТО в Брюксел.
В началото на миналата седмица външните министри на ЕС след дълги дебати постигнаха съгласие за началото на преговорите за присъединяване на Турция към съюза. Най-много на евентуално откриване на преговорите с Анкара се противопоставяше Австрия, която настояваше началото на процеса да бъде обвързано и със започването на преговори за членство с Хърватия.
За да може ЕС да седне на масата за преговори със Загреб обаче бе необходимо Карла дел Понте - главният прокурор на Трибунала за бивша Югославия в Хага, да излезе с положително заключение относно сътрудничеството на Загреб с Международния съд.
След като това, макар и учудващо за някои, стана факт, бе решено преговорите за присъединяване на и Турция, и на Хърватия към ЕС да започнат. Роля за излизане от задънената улица, в която бяха изпаднали европейските дипломати в началото на месеца, изигра и американската страна, която подкрепя амбицията на Анкара за еврочленство.
криза, която тихо расте" />
