П редставете си, че трябва да наредите пъзел, но вместо всичките 200 парчета разполагате с примерно 75. На всичкото отгоре някой предварително е смесил част от парчетата с такива от друг пъзел.
Вие усещате, че нещо не е наред, но не знаете точно къде е грешката. Колкото и да се опитвате, резултатът ще е все един и същ.
Нещо подобно се случи с декларациите за имотното състояние на управляващите, огласени гръмко през седмицата. Те не дават отговор на основния въпрос - дали хората от високите етажи на властта се сдобиват с имущество, което не отговаря на доходите им.
От попълнените формуляри на депутатите, министрите и останалите държавни служители може да се придобие само частична представа за реалното имущество на елита, тъй като има безброй начини за укриване на доходи. Ако един министър взема рушвети, той трябва да е наистина луд, за да ги държи на свое име в банка.
Най-лесният начин е да ги държи по сметки на свои офшорни фирми, както беше направил бившият шеф на "Топлофикация - София" Валентин Димитров. Ако чуждите тайни служби не подадат сигнал на МВР, тези пари никога няма да попаднат в никакъв публичен регистър, а на собственика им никога няма да се налага да дава обяснения за тях.
Да не говорим, че имотите и банковите сметки могат да бъдат записани на името на трети лица, упълномощени да ги представляват. Засега ефектът от декларациите е
Само безполезен шум
Няколко дни поред вестниците пълниха страниците си с информации за спестяванията и имотите на властта. От техните заглавия читателите научиха, че Милен Велчев е "най-богат сред политиците", а Волен Сидеров - "най-бедният".
Резултатът от подобни заглавия е същият като примера с пъзела - дават само малка част от картинката, а на отделни места има и странни несъответствия, дължащи се на недостатъчно познаване на закона и смесване различните видове декларации.
Столичен вестник гръмна със заглавие "Шефът на пътищата кандидат за "Гинес", твърдейки, че директорът на Агенция "Пътища" Веселин Георгиев купил цели 13 имота за една година. В действителност Георгиев е попълнил формуляр, който се различава от стандартните.
Става дума за т.нар. Образец №1, който са длъжни да попълват лицата, които за първи път стъпват на ръководен пост. Тогава те са длъжни да заявят цялото си имущество независимо от датата на придобиване.
Съвсем други са формулярите за останалите хора във властта, които заявяват само придобитото в предходната година. Именно по тази причина депутати и министри масово представят празни декларации, в които пише само "няма промяна".
Беглият поглед върху декларациите на министрите, качени в интернет страницата на правителството, показва, че управляващите обичат да "изпускат" съществени графи от декларациите.
Така например вицепремиерът и министър на бедствията и авариите Емел Етем е посочила, че е закупила няколко магазина в Русе, но не е вписала цената и произхода на средствата, с които тя и съпругът й са ги платили.
Нейният колега Джевдет Чакъров също не е обяснил откъде са дошли парите, които държи в банков сейф. Екоминистърът е декларирал че държи в каса
48 000 евро и 18 000 лева, но е оставил празни съседните графи "правно основание за придобиване" и "произход на средствата".
Декларациите изобилстват с подобни примери на "дребни" празноти, които замъгляват цялостната картина и не дават отговор на най-съществения въпрос - дали имуществото на управляващите отговаря на техните доходи.
Истинската "новина" от декларациите
на управляващите е, че те масово се сдобиват с имоти на цени, които са няколко пъти по-ниски от пазарните. Това може да означава две неща - или подкуп, или укриване на реалните цени с цел спестяване на различните видове такси. Което и от двете да е вярно, то не говори добре за морала на управляващите.
По закон при покупка на жилище се дължат три вида такси. Най-голямата от тях е местната такса, която е в размер на 2% от продажбата цена или данъчната оценка на имота. При покупката на апартамент в София тази такса може да варира между 1000 и 10 000 лева според стойността на имота.
Отделно се плащат такса за нотариуса и такса за вписване на сделката. Те също се изчисляват на базата на продажната цена или данъчната оценка, като при разминаване между тях се взема по-високата от двете стойности.
Публична тайна е, че с цел спестяване на такси имотните сделки се изповядват на занижени цени, които стигат понякога до 3-4 пъти по-ниски стойности от пазарните. По същество това е вид данъчна измама, която се практикува масово при всички сделки с имоти в страната. Изглежда, че същото се върши и от хората във властта.
Сред по-фрапиращите примери е бившият финансов министър Милен Велчев, който се е сдобил с апартамент 188 кв.м на една от централните софийски улици за сумата 55 800 лева. Това прави по 151 евро на кв.м, докато пазарните цени на жилищата в този район не са по-ниски от 700-800 евро на кв.м. Самият той обясни пред вестник "Сега", че цената е толкова ниска, защото апартаментът бил в изключително лошо състояние и се нуждаел от основен ремонт.
Бившият председател на комисията по хазарта Георги Петров е декларирал закупен от съпругата му апартамент в столицата от 62 кв.м. По документи семейството е платило за него съмнителните 20 574 лева, което прави по около 169 евро на кв.м.
Истината е, че дори и панелните апартаменти в крайните квартали на София се продават на поне три пъти по-високи цени.
"Най-изгодна" сделка е направил министърът на културата Стефан Данаилов. Той е купил апартамент 146 кв.м в столичния квартал "Лозенец", като е посочил цена 20 710 лева. Това прави по 72 евро на кв.м, докато реалната цена на апартаментите там е поне десет пъти по-висока.
Новият закон се нуждае от ремонт
В опит да демонстрира желание за борба с корупцията през август парламентът прие набързо поправки в закона, които дадоха огромни правомощия на Сметната палата да проверява имуществото на хората във високите етажи на властта. Досега тя само събираше декларациите на управляващите, но никой не се занимаваше да проверява дали декларираното имущество отговаря на реалното.
От началото на следващата година Сметната палата ще има право да извършва такива проверки съвместно с Националната агенция по приходите. Идеята беше ревизорите да получат пряк достъп до всички регистри в България и така да могат да засичат корумпираните хора във властта, които са укрили имоти и пари.
Сега, близо месец преди влизането на закона в сила, се оказва, че той се нуждае от ремонт. Председателят на Сметната палата Валери Димитров заяви през седмицата, че ще настоява пред депутатите за спешни поправки в закона, които да разрешат достъп до банковата тайна.
Без това Сметната палата няма как да проверява за банкови сметки на управляващите и евентуално да засича разминавания с декларациите. По сегашния закон за проверка на сметките са нужни съдебно разрешение или писмено съгласие на проверявания.
Това означава, че Сметната палата ще трябва да задръсти съдилищата с искания за проверки на отделни чиновници и техни роднини. Другият вариант с искането на съгласие е абсурден, тъй като на практика ще представлява покана към "заподозрения" служител да си извади парите от съответната банка.
Бъдещите проверки ще извадят на показ и липсата на комуникация между институциите. Под контрола ще попаднат близо 6000 висши длъжности - депутати, министри, техните заместници, шефове на държавни агенции и комисии, кметове, заместниците им, областни управители, магистрати, полицейски шефове.
В декларациите те са длъжни да описват и имуществото на роднините си. Така броят на проверяваните лица нараства до няколко десетки хиляди души.
Пълната проверка само на един чиновник може да отнеме месеци, тъй като липсват централизирани електронни регистри.
За да се установи дали един чиновник не е укрил имущество, трябва да се вземат данните за него и роднините му от няколко институции - ЕСГРАОН (за роднинските му връзки с други лица), Агенцията по вписванията (за имотите и участията в търговски дружества), КАТ (за автомобилите), търговските банки (за сметки и пари в сейфове), Централния депозитар (за дялове и акции в публични дружества), Кредитния регистър към БНБ (за теглени заеми), Централния регистър на особените залози (за наложени обезпечения) и т.н.
Получаването на информация от толкова много места ще създаде невероятен хаос и ще изисква огромен човешки ресурс. Сега в отдела за публичния регистър на Сметната палата работят само трима души.
В крайна сметка цялата тупурдия около имотните декларации на властта засега е само имитация - подобно на разделното изхвърляне на боклука, който после се събира на едно място, но от нас се иска да делим, докато създадем навици.
Всичко ще стане "истинско", когато институциите, натоварени да проверяват декларациите, са в състояние "да откриват разликите" с действителното благосъстояние и когато това започне да поражда последици. Дотогава за опитите на управляващите да се покажат по-прозрачни пред Брюксел данъкоплатците ще плащат и данък "популизъм".
