С амо преди няколко милиона години участък от човешкия геном се е развил експлозивно, около 70 пъти по-бързо от останалите области на генетичния ни код, установи международен екип от учени.
Това им дава на специалистите основание да обявят в последния брой на сп. "Нейчър", че са открили гена, отключил еволюцията на нашия мозък, който е три пъти по-голям от този на шимпанзетата.
Нашият екип има силни, но все пак косвени доказателства, че изучаването на гена HAR1F може да даде отговор на въпроса защо сме по-умни от останалите примати, обяснява Дейвид Хослър, ръководител на Центъра по биомолекулярна наука и инженерство към Калифорнийския университет.
Хослър и колегите му от САЩ, Белгия и Франция изучили 49 региона от генома на човека и този на шимпанзето, за да фиксират един, в който са се случили
драстични промени за кратък период от време
От въпросния ген не е имало и помен преди 300 млн. години и той може да се открие само у птиците и бозайниците, но не и при риби и безгръбначни.
След появата си той не се е променял коренно. Открити са само две разлики между този ген при пилето и при шимпанзето.
Човешкият вариант на гена обаче разкрива цели 18 разлики от гена на най-близките ни примати.
Нещо необикновено се е случило с човешкия геном,
това не може да е част от естествената еволюция, коментира проф. Андрю Кларк от Корнелския университет.
Хослър е на мнение, че слизането ни от дърветата и усилията ни да ходим на два крака са били достатъчно стресови моменти, за да предизвикат революционните промени в генетичния ни код.
По-важното е, че тези изменения са свързани с развитието на церебралния кортекс, който отговаря за най-сложните процеси в мозъка, като употребата на езика и обработването на информацията.
Все още учените не са съвсем наясно за какво точно отговаря генът HAR1F. Знае се със сигурност обаче, че се активира в човешкия ембрион на седмата седмица след зачеването и се самоизключва на 19-ата.
