В сяка нова университетска учебна година е повод да се направи равносметка за това какво върви и кое не е наред във висшите училища.
В Германия се колебаят в избора си, докато някои факултети имат амбиции да се превърнат в "университети за елита" по британския и американския модел.
Настоящата учебна година във Франция бе повод за размисъл след твърденията, че 100 хил. студенти в страната живеят под прага на бедността.
Италианските университети, особено римските, са препълнени
Противно на тенденцията, която се наблюдаваше в Европа през последните 30-ина години, висшите училища в Италия не се разпадат на няколко по-малки.
Резултатът е, че те са мащабни, доста по-големи от останалите европейски университети.
Римският "Л'Университа дела сапиенса" бие всички рекорди със своите 150 хил. студенти, 21 факултета и 10 хил. преподаватели. Тази пренаселеност обаче накарала преди няколко години ректорът да наеме кинозали в района, за да има къде да се провеждат занятията.
Успешно се реализира и друга идея - часове под шапито, при това отоплено. Вече три години по този начин се провеждат лекции и семинари по социология, психология и комуникация.
Практиката на университета обаче е иронично окачествена от списание "Нюзуик" като циркаджийска. Което не пречи на ректора да твърди, че това е модерно решение на проблема. Студентите също се обявиха в защита.
През това време всички са в очакване на възстановяването на някои помещения на университета, чието приключване е обещано за Коледа.
Университетите в Испания с удоволствие биха приели част от италианските студенти, ако това можеше да стане, защото висшите училища в страната страдат от
липсата на достатъчно кандидати за академично образование
Причината за това е демографския срив - ниска раждаемост и деца на имигранти, които все още не са достигнали възрастта да учат в университет.
В опитите си да привличат възпитаници някои частни университети прибягват до лъжлива реклама. От 2000 г. свободните места за кандидат-студенти са 100 хиляди.
Висшето образование в Испания е платено. То е по-евтино или по-скъпо, в зависимост от това дали е избран частен или държавен университет.
2 хил. евро например струва семестърът в частен ВУЗ. Там обаче конкуренцията е голяма, не за студентите, а за самите факултети, които се борят за привличането на възпитаници.
Ан Напажес е доктор по педагогика и преподавател в университет в Барселона: "Да, ние осъществяваме маркетингова кампания - в автобусите, в метрото, навсякъде, подобно на която и да е фирма. Разликата с обществените университети е, че ние акцентираме върху отделния студент и имаме специални връзки с пазара на труда."
През 80-те години в Испания са създадени много университети, "за да се даде шанс на всеки". Днес те наброяват около 70, като в това число не влизат тези, които осигуряват дистанционно обучение.
В началото на новата учебна година в университетите у нас се наблюдават две тенденции.
Едната е свързана с амбицията на много бакалаври да продължат да
учат магистратура, само за да имат диплома
Това са хората, които образуват опашки по време на записването и липсват почти през цялата учебна година.
Втората тенденция е продиктувана от желанието на студентите, които искат не просто диплома, а качествено образование. Повечето от тях се ориентират към западни университети.
Предлагането на някои наши магистърски програми се е превърнало в обикновен пазар, твърди една от преподавателките в Софийския университет.
Непопулярни специалности обявиха тази година прием по документи, без изпит - с единствената цел да увеличат студентите си, а респективно и приходите си.
Това неминуемо в бъдеще ще доведе до девалвация на дипломите, ако по време на самото обучение няма строг контрол върху качеството на учебния процес, категорични са противниците на масовизирането на висшето образование.
Всяка година отделните факултети се стараят да обновяват програмите си и да предлагат нови специалности.
Търсенето се определя от това, което е модерно
В момента безспорно най-предпочитаните специалности са публична администрация, финанси и връзки с обществеността.
Непрекъснато се говори за това как образователните програми да се съобразяват с потребностите на пазара, но много малко са университетите и факултетите, чийто ръководства имат бизнес мислене за продукта, който предлагат и за бъдещата реализация на своите студенти.
Проблемът за добрия мениджмънт на висшето образование е толкова сериозен, колкото и за останалите сфери. Пред университетите стои отворен въпросът: много, но зле подготвени висшисти, или малко, но качествени.
Предстоящата учебна година вероятно ще е последната, в която си пробива път идеята за лесно влизане в университета и лесно получаване на диплома.
С всяка изминала година образователното министерство
намалява държавната поръчка на студенти
Вероятно още от догодина ще се въведе платено обучение в бакалавърската степен, а по държавна поръчка ще влизат само най-добрите ученици, което определено ще ограничи достъпа до висше образование.
Със сигурност може да се очаква и финансов удар за факултетите, които разчитат на приема на чуждестранни студенти с много високи такси. След 2007 г. те ще кандидатстват при равни условия с българите.
