Н ов анализ разкрива възможностите за финансиране на енергийни общности у нас. Той е изготвен от „Грийнпийс“ – България и научно-приложна лаборатория Net-Zero Lab към Стопански факултет на Софийския университет и отговаря на големия въпрос какви финансови и технически инструменти за създаване и развитие на енергийни общности съществуват у нас, съобщи pariteni.bg.
Енергийните общности са иновативен модел на сдружение между граждани (понякога с участие на бизнес или институции), който позволява на членовете си не просто да потребяват, но и да произвеждат енергия за собствени нужди. Излишъкът от енергията може да бъде продаден или дарен на нуждаещи се. В България този модел има потенциал да стимулира местната икономика, да създаде нови работни места, да задържи добавената стойност в общините и да насърчи социалната ангажираност в процеса на енергийна трансформация.
Според авторите на изследването развитието на енергийните общности в България се сблъсква с редица предизвикателства – от нормативна и институционална несигурност до ограничен достъп до подходящи финансови механизми. Съществуващите форми на финансиране често не отразяват спецификите на гражданските инициативи и поставят високи бариери пред тяхната приложимост. Липсата на последователна национална стратегия и на специално дефиниран инструмент за подкрепа на енергийните общности води до занижен интерес както от страна на потенциални членове, така и от страна на външни финансиращи институции.
Макар в страната да съществуват публични структури с потенциал да предоставят финансова подкрепа за такива инициативи, към момента те не са оперативни или не разполагат с целенасочени програми. Това поражда реален риск политическата и административната несигурност да забавят критично нужната намеса в ранните етапи на развитие на модела за колективна възобновяема енергия.
От друга страна, водещо усложнение при одобрението е избраната юридическа форма на общността, която може съществено да ограничи възможностите за финансиране.
В хода на изследването е направен преглед на основните източници на финансиране – европейски, национални и частни.Концепцията за енергийните общности добива правна легитимност в Европейския съюз (ЕС) с приемането на пакета „Чиста енергия за всички европейци“ едва през 2019 г., въпреки че енергийни кооперативи или други граждански обединения съществуват още от 70-те/80-те години на XX в. най-вече в страни като Германия, Нидерландия, Дания и Великобритания, доказващи социалната ангажираност към децентрализацията и зелената енергия. В рамките на този пакет са въведени две основни правни категории.
Чрез Директива (ЕС) 2019/944 относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия (IEMD) се въвежда дефиницията за граждански енергийни общности (Citizen Energy Communities - CEC), чрез които се създава нормативни условия за колективното присъединяване на активните потребители в енергийните пазари.
Докато Директива (ЕС) 2018/2001 за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници (RED II) включва понятието за общности за възобновяема енергия (Renewable Energy Communities - REC). И в двата случая общностите се определят като юридически лица с отворено и доброволно участие. Основната им цел не е извличането на печалба, а постигането на екологична, икономическа или социална полза за членовете или местната общност.
Преходът от планиране към практическо изпълнение на заложените енергийни инициативи е свързан със значително нарастване на финансовите потребности. На този етап възникват капиталови разходи, включващи закупуване или наемане на земя (имот), както и на предвиденото за изграждане върху нея енергийно оборудване.
Освен това тук попадат и придружаващите ги разходи като строително-монтажни дейности, административни такси, такси за присъединяване към електропреносната и електроразпределителната мрежа, логистика, както и първоначални оперативни разходи. Изборът на адекватен модел за финансиране е от решаващо значение за дългосрочната устойчивост на проекта. Към момента в България съществува ограничен опит в прилагането на разнообразни финансови инструменти в рамките на този етап. Най-често срещаният подход е дяловото финансиране (т.нар. краудфъндинг), при което членовете на енергийната общност доброволно инвестират финансови средства, срещу което получават пропорционален дял от генерирания доход от продажбата на енергия.
Съществуват обаче редица допълнителни финансови механизми, макар и все още слабо развити в страната и без съществени примери за тяхното прилагане, като:
- заемно финансиране – банкови кредити, зелени заеми, както и специализирани инструменти, предоставяни от международни институции като Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) и Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР);
- грантове и субсидии – европейски, национални и общински програми, особено в случаи на проекти със социална значимост, иновативен или демонстрационен характер;
- публично-частни партньорства – модели, при които местните власти или частни предприятия участват в съфинансирането и споделянето на рисковете и ползите.
Сред основните източници на приходи, чрез които може да се обезпечи функционирането на енергийната общност в дългосрочен план, се включват:
- продажба на електроенергия на крайни потребители чрез междинни енергийни доставчици (поради отсъствието на пазарна рамка за нетно отчитане в България), както и чрез директна продажба на излишъка в мрежата;
- договори за енергийни услуги (ESCO модели), при които реализираните икономии на енергия служат за възстановяване на направените първоначални инвестиции;
- развитие на допълнителни дейности с пазарен потенциал, като предоставяне на специализирани консултантски услуги, обучения и информационни кампании относно процеса по сформиране и управление на граждански инициативи за възобновяема енергия и енергийна ефективност.
Физическите лица могат да участват в енергийни общности чрез членски внос, индивидуални капиталови вложения или колективно финансиране (краудфъндинг). От друга страна, финансирането може да бъде насочено директно към тях чрез програми за намаляване на енергийната бедност, подобряване на енергийната ефективност в многофамилните жилищни сгради и ВЕИ инсталации за домакинствата (каквито са покривните фотоволтаици).
