Част първа: Симеон е самотник във властта и у дома*
Началото на юни е, петък, наближава 15,30 ч. и премиерът Симеон Сакскобургготски - известен още като цар Симеон Втори или просто Симеон - започва да се притеснява.
Както обикновено, той е зад бюрото в просторния си, но доста скромен кабинет в Министерския съвет - импозантна сграда в София. Тук той обикновено прекарва 12 от 16-те часа на работния си ден.
Стриктно подготвеният му график не търпи и най-малкото разбъркване. Официалният обяд, от който се връща, малко е надхвърлил определеното време и
Изгубените минути сега го пришпорват
"През целия следобед имам срещи. Всяка трае по 30 мин. Ако една се проточи, всички следващи се забавят", казва ядосано Симеон на елегантен английски, един от 8-те езика, които говори.
Рутината очевидно има значение за Симеон. Навярно тя е била убежище за него през 50-годишното му изгнание, когато България - приблизително с големината на Тенеси - беше сателит на Съветския съюз, толкова покорна клиентелна държава, че някои саркастично я наричаха "16-ата съветска република".
Неговите съотечественици добре знаят, че той
не се е отказал от царската титла,
а монархията все още не е възстановена. Това превръща Симеон в единственият човек в историята, който е избран свободно начело на демократична държава, като едновременно е бивш, а може би и бъдещ цар.
Нищо в маниерите му не издава статута му на най-изтъкнат представител на династията на Сакскобургготите, не по-малко известна от всички останали в Европа. Пряк потомък на принц Албърт и крал Едуард VII в Англия, Симеон е роднина също на днешната белгийска кралска фамилия и бившите португалски монарси.
Но роднинството е едно, а управлението - друго
Когато човек види как той хвърля виновен поглед към дебелото метално куфарче на пода до стола му, пълно с документи, които ще трябва да чете до късно през нощта в резиденцията си край София, след като е взел само един сандвич за вечеря (много нощи наред той е сам в обширната къща, защото съпругата му Маргарита непрекъснато снове до родния си Мадрид), тогава ще разбере, че за някои хора властта е истински ад.
"Хората го съжаляват - каза ми журналист в София. - Той е като Дон Кихот, рицаря на печалния образ". Твърде точно казано. С малката си остра брадичка, с архаичната си куртоазия, с упорството и с трогателното си достойнство Симеон наистина прилича на Сервантесовия безпомощен хидалго.
Застанал за снимка, той учтиво отхвърля предложението да си свали сакото ("Никога не го правя. Децата ме наричаха "човека със сивия костюм."). Той не позира с цигара. Това е учудващо, след като София е раят на пушачите.
На 66 години, Симеон приема определението "динозавър", което се дължи, както отбелязва, на неговото дълго и самотно пътуване през най-тъмните страници на съвременната история, стигащи до 28 август 1943 г., когато преживява един от първите драматични
моменти, които преобръщат живота му
На този ден принцът, току-що навършил 6 г., и 10-годишната му сестра Мария-Луиза си играели в двора на резиденцията "Врана". "Неочаквано видяхме един от съветниците на баща ми, който изглеждаше много мрачен - спомня си Симеон. - Той се обърна към мен така, както се обръщаха към баща ми. Така двамата със сестра ми разбрахме, че татко е починал".
- Как се обърнаха към вас?
- С "Ваше величество".
"Сестрата на баща ми дойде да ни вземе и да ни заведе в София, за да го видим на смъртния одър - разказа ми Мария Луиза през юни, като наруши дългия си отказ от даване на интервюта. В София всичко беше в траур.
Едно дете трудно може го повярва. Толкова е ужасно и тъжно."
По това време Втората световна война още бушува. България е разкъсвана между апетитите на Хитлер и Сталин. Скоро един от тях ще стане имперски господар на Източна Европа и България ще трябва да живее в мир с него.
Според класическата история на Джон Кийгън "Втората световна война" Борис III "като твърд германофил" се обвързва с Хитлер през 1941 г. срещу шепа територия в Югославия и Гърция. През 1943 г. обаче той отказва да депортира 50 000 български евреи до нацистките лагери на смъртта. Вагоните очакват своя товар от хора, когато Борис отказва да ги изпрати.
"И планът беше налице, и натискът на нацистите беше факт - казва Стефан Тафров, посланик на България в ООН. - Но цялото българско общество каза не - интелектуалци, Православната църква, обикновените хора, политиците. Ние всички помогнахме на цар Борис III да вземе това решение." Този епизод остава до днес източник на оправдана гордост за българите. Тафров обаче тактично пропуска факта, че Борис се огъва пред Хитлер, като интернира евреите от София в провинцията. Нещо по-лошо, над 11 000 евреи от Македония и Тракия по силата на съюза с Хитлер са изпратени в лагерите в Треблинка и другаде.
В края на август 1943 г.
Борис е привикан от Хитлер
в планинския бункер Берхтесгаден. Историците смятат, че той е искал царят да изпрати войски на Източния фронт, където отслабеният Вермахт губи срещу Сталиновата Червена армия. Но Борис отказва.
Виж още:
2. Симеон искал да царува по испански
3. Симеон поглеждал към удобния президентски стол
