С играта си преди началото на президентската кампания Бойко Борисов се идентифицира като по-ярка, по-приемлива опозиция на управляващите. Очевидно той ще дочака кризисен за правителството момент, за да атакува общественото мнение, твърди социологът и член на Висшия съвет на БСП.
Според Асланов, който е и шеф на социологическа агенция "Афис", потенциалът за участие на балотаж на Неделчо Беронов е по-голям от този на Волен Сидеров.
- Г-н Асланов, дни преди официалния старт на кампанията за президент може ли да се каже, че това са изборите с най-ясен изход от началото на демократичните промени в България?
- Аз не си служа с подобни определения. Но може да се каже, че специално на тези избори отсъства голяма интрига.
Първо, няма изборна интрига. Няма двама и повече равностойни и силни кандидати, които да внесат допълнителен интерес и активност от страна на гласоподавателите. Второ, няма обществена интрига дотолкова, доколкото нагласите не са за промяна.
Ако тези избори се провеждаха след една година, можехме да очакваме по- висок интерес. Но днес повечето българи са в очакване на важни за страната ни други бъдещи събития във връзка с присъединяването ни към ЕС. Това безспорно дава предимство на Георги Първанов, което личи и от предварителните сондажи.
Макар че е парадоксално друго - в момента левият кандидат, който обикновено е острие на идеи и говорене в посока на промяната, олицетворява идеи за стабилност и за задържане на статуквото.
Трябва обаче да се внесе и уточнението, че последните години все пак са демонстрация на някаква стабилност, главно икономическа. Всичко това води към спад на интереса към предстоящите избори. Активността може да варира в диапазона между 40% и 50%, но вероятността да е по-близо до долната граница е по-голяма.
- Как бихте коментирали изказванията на анализатори, които твърдят, че целият пейзаж на кандидатури и на развитие на кандидатпрезидентската кампания изглежда като предварително съчинен сценарий?
- Това може и да е така, може и да не е. Не бих могъл с лекота да го коментирам. По-важното е, че на избори се сблъскват две концепции - едната атакува другата с идеи за промяна, с бъдещ проект. В този смисъл очаквам да видим някаква платформа с идея за нововъведения.
Сигурен съм, че това ще бъде направено и от Първанов, и от други кандидати. Проектът на "Атака" също е такъв, макар, че той е доста радикален.
Големият дефицит на тези избори е т.нар "десен избирател". Вдясно очевидно има интрига, но тя е на лидерско ниво. Самият десен избирател като че ли отсъства.
Това е така, защото поне на ниво председатели на партии политическият разговор в десницата продължава да е обърнат назад. Той е повече за миналото, отколкото за бъдещето. Това обрича десните партии на изоставане и от времето, и от изборите.
Неслучайно част от анализаторите смятат, че по-съществената интрига на изборите е кой ще отиде на балотаж - Неделчо Беронов или Волен Сидеров, а не това дали Първанов ще спечели.
- Каква е вашата прогноза?
- Моята прогноза е, че за първи път в България ще се получи така, два поредни вота за държавен глава да се печелят от един и същи кандидат.
Като феномен това го наблюдавахме масово на местните избори през 2003 г. Тогава, особено в областните центрове, действащи кметове масово взеха своя пореден мандат. Просто, избирателите ги предпочетоха.
- Според вас кой ще отиде на балотаж с Първанов - Беронов или Сидеров?
- На теория потенциалът на Неделчо Беронов е доста по-висок. Но на този етап има съмнения дали той може да го осъществи. Проблемът е, че като че ли той се опитва да се идентифицира по-скоро като кандидат на Иван Костов, отколкото на обединеното дясно. И това му пречи.
Ако в хода на кампанията Беронов намери начин да говори на десните избиратели като цяло и ако успее да ги приобщи, потенциалът му безспорно ще бъде доста по-висок от този на Волен Сидеров.
Срещу лидера на "Атака" има огромни антинагласи, но зад него стои неголяма твърда подкрепа. Зад Беронов такава твърда подкрепа няма, тъй като десният избирател е разколебан. Така че, кампанията за Беронов ще е проблемна. Тази на Сидеров е предвидима.
Всичко е в ръцете на десния избирател и на посланията, които кандидатът на дясното ще изпрати към него.
- Смятате ли, че на сегашния етап Беронов е с по-големи шансове за балотаж от Сидеров?
- Да, разбира се.
- А как ще коментирате мистерията с кандидата на НДСВ? Въпреки че ръководството на партията има решение за участие със своя двойка на вота, се чува че това едва ли ще се случи. Днес обаче вицепремиерът и член на Политическия съвет на царската партия Даниел Вълчев каза, че все пак е по-вероятно НДСВ да излъчи собствен кандидат...
- ...Не знам! Не съм наясно какво ще направят. Ще трябва да изчакаме до последния момент, за да разберем какво е решението на НДСВ.
На мен по начало ми се струва доста наивна и глупава тезата, че издигането на кандидат щяло да спаси тази партия. Едва ли не, обратното ще я затрие! Едва ли издигането на собствен кандидат ще повиши рейтинга на НДСВ. Особено при положение, че не се очаква силно участие на този кандидат, който и да е той.
Но мисля, че там има някакво вътрешно разединение по въпроса. Явно, споровете ще продължат до последно.
- А възможно ли е да има сделка, при която в някакъв вътрешнокоалиционен разговор НДСВ са се съгласили да не участват на тези избори?
- Сделка с кого?
- С партията от коалицията, която е заявила ясната си подкрепа на този вот - БСП.
- Не, не е възможно. А и едва ли формална подкрепа на НДСВ е желана. Можем да проследим това и назад във времето - обявени намерения на ръководството на НДСВ никога не водят до автоматична нагласа на техните симпатизанти.
Това не е мотив за гласуване за тях. Даже се е случвало обратното - на миналите президентски избори те обявиха, че подкрепят Петър Стоянов, но аз имам сигурни емпирични доказателства, че техните избиратели на практика са подкрепили Георги Първанов.
- Какво мислите за ролята на Бойко Борисов в предварителната фаза на кандидатпрезидентската надпревара?
- Има различни версии. Една от тях, най-силно изразена от моя колега Андрей Райчев, е, че на практика Борисов, съобразно интереса си, е участвал доста пълноценно в тази кампания, без да е кандидат. Това е така, доколкото преди да започне същинската кампания всичко се случваше под знака на обсъждане на неговата фигура. В някаква степен той присъства и в бъдещето. Тоест, не е изчезнал от хоризонта.
Борисов обяви намерението да прави партия, което означава, че се заяви като бъдещ съвсем не слаб политически играч. Това, че столичният кмет формално не участва в тази президентска кампания не означава, че е намалил шансовете си за бъдещо участие в политиката.
Аз също мисля, че ако се анализира внимателно логиката на неговите действия, макар че това на моменти е трудно, трябва да се признае, че той изигра доста майсторски този мач. Странно е, че десните лидери се вързаха някак си на тази игра и се закачиха на куката.
Бойко Борисов се идентифицира като по-ярка, по-приемлива опозиция на управляващите. Тоест, при едно разбито дясно и при липсата, поне на тези избори, на заявена приемлива алтернатива, той очевидно направи заявката в бъдеще да играе ролята на такава алтернатива. И да дочака някакъв кризисен за правителството момент, за да атакува общественото мнение.
- Смятате, ли че този евентуален "кризисен момент" е залегнал в плановете и договорките, които са правени по време на предшестващия президентската кампания диалог, в който Борисов играеше главната роля?
- Не съм сигурен, че са правени договорки. Както и че с него са възможни такива. Или поне засега се видя, че такива не са възможни. В плановете на Борисов очевидно влиза изчакване на бъдещ кризисен момент. Дали той ще се състои обаче, не зависи точно от него.
По-скоро ключът е в ръцете на управляващото мнозинство и преди всичко на БСП. Разбира се, ключът е и във въпроса за ЕС - доколко България ще получи подкрепа, доколко ЕС ще помогне за стабилизацията на политическия живот в страната. Тоест, дали ще има пакт за външнополитическа и вътрешнополитическа стабилност.
Тези неща не са в ръцете на Борисов. Той може само да изчаква обстоятелства, които са вън от обхвата на неговите възможности.
Дали това ще се случи? Зависи дали България ще влезе в ЕС, как ще се развие икономическата и социалната ситуация, дали ще има разместване на политическите пластове вътре в управляващото мнозинство и в рамките на парламентарната структура. На всички тези неизвестни, никой не може да даде отговор към настоящия момент.
- А възможно ли е в един момент да се окаже, че за най-голямата партия в управляващата коалиция - БСП, е по-изгодно да върви към създаване на ново правителство или към предсрочни избори?
- Такива гласове се чуват и вътре в самата БСП. За изминалата година партията успя да се запази като първа политическа сила, дори леко разшири влиянието си. Това дава основание на част от по-радикално мислещите в партията да провокират дебат около тезата, че интересът на БСП е именно такъв - да предизвика предсрочни избори когато е на върха и да вземе повече проценти, отколкото би взела след цялостен управленски мандат.
От друга гледна точка обаче, това е доста безотговорно към интересите на страната. Знаете, че точно в този момент, предсрочните избори са най-нежеланата развръзка според мнозинството от хората.
Това, че в момента социолозите дават преднина на една политическа сила или слабост на друга, не е основание да разбъркваме конституционния ред и да създаваме политически кризи.
Всеки един предсрочен вот е предпоставка са сериозна политическа криза и стрес. Това е много нежелано от гледна точка на интересите на страната.
- Но все пак вие твърдите, че в БСП има гласове, които искат предсрочни избори?
- Има, да. Но се радвам, че, поне засега, ръководството не споделя тази теза.
