П о време на преброяването във Великобритания през 1991 г., един от поставените въпроси се отнасяше до етническия произход на анкетираните.
Официално аргументът бе, че по този начин държавата ще опознае по-добре чуждестранните жители на Острова и ще подпомогне интегрирането им. Днес този тип преброявания се правят доста често в страни като Великобритания и Холандия.
Ако има обаче държава, където подобни етнически преброявания да не се приемат, това е Франция. Полемиката се зароди покрай анкета на Националния институт за демографски изследвания, където един от въпросите е за цвета на кожата.
Редица асоциации срещу расизма и дискриминацията се възпротивиха срещу задаването на подобни въпроси и обявиха, че се провежда
етно-расистко разделяне на гражданите
Петнайсетина изследователи работят вече две години за провеждането на проучването през 2008 г., като то ще се извърши сред 24 000 души.
Крис Бошман е социолог в Националния институт за демографски изследвания:
Два въпроса бяха зададени: единият бе "Как бихте определили цвета на кожата си?" и бе зададен в условно наклонение, защото предполага субективен отговор. Този въпрос бе последван от друг: "А как мислите, че другите определят цвета на кожата ви?".
Тези два въпроса предизвикаха незабавната реакция на асоциацията "SOS Racisme".
Самюел Тома от организацията обяснява, че зад тези въпроси стои идеята да се лансират отново различните раси и да се установи расова номенклатура, която датира от едни съвсем не толкова славни времена от историята на Франция - това е колониалната епоха, режима на Виши.
"По този начин се връщаме към един начин за "сортиране" на хората според степента на пигментация на кожата им, размера на носа и защо не дебелината на устните.
Това се правеше до 1960-62... В личните карти от 1957 на гражданите на отвъдморските територии се отбелязваше "сплескан нос", еди какви си устни...", разказва Самюел.
Асоциацията лансира петиция срещу това проучване на Националния институт за демографски изследвания, която вече има около 90 000 подписа на хора от научните среди до политическата класа.
Всички те се противопоставят на преразглеждането на
основен републикански принцип като равенството
В Холандия, също има преброявания, които засягат етническия произход на анкетираните. През 50-те години на ХХ век чужденците в Холандия са били наричани "неродени в страната".
През 60-те, с вълната от турски и марокански имигранти, се появява новото обръщение "поканени работници". И тъй като те не се завръщат в родните си страни, започват да ги наричат "новите холандци", а след това "етническо малцинство".
Терминът "другоземци" или на холандски allochtonen (от гр. алос - чужд и хтонос - земя) е по-неутрален и е наложен от правителството в началото на 90-те и се отнася до холандците с поне един родител чужденец.
Тази категория е възприета от националната статистика на всички нива. Проблемът обаче се състои в това, че населението се разделя на две категории - местни холандци и пришълци и в крайна сметка се оказва, че произходът е по-важен от националността.
Още едно разделение се прави, но този път на базата на географския принцип: от едната страна са allochtonen от Запада, като белгийци, германци, американци и дори японци, а от другото са allochtonen като турци, мароканци, суринамци и антилци.
Много хора от втората група се считат за "втора категория"
Пред националната статистика в България преброяването на основните етноси е голямо предизвикателство, защото цифрите са въпрос на методология.
Основно България е съставена от три етнически общности - българи, български турци и български роми. Делът на останалите етноси, които наброяват над 27, е практически незначителен.
Но например за ромското население, чиято интеграция е най-проблемна, могат да бъдат посочени различни цифри. Според последното преброяване на населението от 2001 г. ромите са 370 908 души, а според данни на министерството на вътрешните работи те са около 650 хил.
Според неправителствените организации, обаче, тези данни са занижени и
истинският брой на ромите е около 800 хил., или 10% от цялото население
А някои ромски лидери твърдят, че ромското население вече клони към 1 млн. души.
Официално статистиката на етническата структура на населението у нас се основава на методологията, в която основното е самоопределението, иначе казано как човек се чувства като етническа принадлежност.
Българската статистика не предлага надеждна методика за етническа самоидентификация. Други характеристики сигурно биха определели принадлежността към друга група, коментират експерти.
Изчерпателни изследвания за идентификацията на ромите не са правени. А те самите като етническа група са много различни. Някои от тях се българеят, други турчеят.
Впечатляващо е обстоятелството, че в последните 10 години е нараснал абсолютният брой на българските роми. Те населяват почти всички райони на страната. В някои градове като Сливен и Лом ромите са над 1/3 от населението, а в почти всички градове има техни обособени квартали.
Голяма част от тях живеят под прага на бедността. Според данните на Националния статистически институт
60% от безработните са именно роми
Корените на проблема на тази етническа група са далеч в миналото. Ромите живеят по тези земи повече от 1000 години, а едва през 90-те годни на миналия век ромите са признати за отделно малцинство.
С присъединяването на България и Румъния към ЕС от 1 януари 2007 г. ромите станаха и най-голямото етническо малцинство в Европа. И в България, както и в други страни, съществуват случаи на етническо напрежение.
Това пък е добра почва за появата на расизъм. Неотдавна у нас бе основан национален доброволен отряд "за защита на българското население от нападенията на ромите и от природни бедствия."
