За първи път след 1997 г. страхът да не рухне бордът придобива ясен образ. Защо бордът издържа 10 години и какви са заплахите пред него сега, г-н Ангарски?
- Бордът е котва, която дава политическа и финансова стабилност. Тогава, когато го приемахме, никой не вярваше, че който вкара борда, политически се закрепва. Защото той спира инфлацията.
Едновременно с това обаче бордът задължава управляващите - независимо леви или десни са - да извършат пазарни реформи: преструктуриране, приватизация. Затова той бе въведен заедно с едногодишната програма за реформи, в която подробно бе описано какво трябва да се прави по отрасли.
Може би вече мнозина са забравили, но тогава трябваше да се затворят 64 големи губещи предприятия. Това не бе лесно в онова време. Хиляди работници и служители останаха без работа.
Тогава мерките бяха насочени предимно към реалния сектор, но беше ясно, че и в бюджетната сфера трябват решителни стъпки към оптимизация - публичният сектор трябваше да стане малък и ефективен.
Към днешна дата обаче това не е така. Защо?
- Да, това изискване на борда и до днес не е изпълнено. Ето ви фактите: в момента в България работещите са 2 700 000 души. От техните данъци, от тяхната продукция се издържат изцяло 500 000 държавни служители (от които 150 000 заети пряко в управлението), 2 300 000 пенсионери и 1 500 000 деца, които трябва да се обучават безплатно.
Или тези 2 700 000 души издържат 7 милиона българи, половината от които претендират за европейски заплати и пенсии. Е, как ще стане това?
Продължаваме по-нататък: областните управи от 9 станаха 28, държавната администрация нарасна в същите пропорции. Всяко правителство след 1997-а увеличава, вместо да намалява броя на държавните служители и структури. Как може да издържи такава система?
Ваши колеги предупреждават, че бордът у нас може да се срине, както се случи в Аржентина. Имат ли основания?
- Бордът в Аржентина се срина, когато правителството, което не правеше реформи, а мислеше как да оцелее и под уличния натиск (там дори чупиха витрини, магазини), започна да раздава заплати и да сменя курса на валутата. Ние сега сме в подобна ситуация. И сме на кръстопът.
Доста сериозно е това, което казвате! Каква е алтернативата?
- Имаме само две алтернативи. Първата, много бързи реформи с цел оптимизиране на целия публичен сектор, за да се навакса изоставането или поне да се стартират. За да повярват хората, че нещо се прави, така както навремето повярваха в борда трябва да има рязане на живо месо.
И политиците първи трябва да дадат пример, като кажат: от следващия мандат Народното събрание ще се състои от 120 , а не от 240 депутати, ще се намалят различните екстри на цялото държавно управление, ще се премахнат дублиращи звена, излишни структури, комисии, министерства.
Иначе кой ще им повярва? Всеки ще вика: Вие там си купувате мерцедеси, а на нас не давате заплати. Трябва да стан ясно тези 500 000 души какво точно правят и срещу какво.
Второ. България навлиза в труден икономически период (обусловен и от външни фактори), вижда се обаче и вътрешната ситуация става напрегната.
Заплахите за излизане о борда, слуховете за тайни консултации с ЕК за промяна на курса, кара хората и фирмите да преминават от левови позиции в евро и да се чудят дали няма да има нова банкова криза.
Всеки ден хора ме питат: Какво да си правя парите, ще сменят ли парите? И се създава психоза.
Как ще излезем от тази ситуация в момента?
- Няма вълшебно и лесно решение. За да се спре растящата психоза за пускане на курса, парламентьт трябва да приеме с консенсус декларация, че няма да променя закона за борда и няма да отвързва лева. Да се съберат както едно време и да кажат: Този парламент, това мнозинство и тази опозиция няма да пипаме борда.
А правителството веднага да започне реформите в публичния сектор още с бюджета за следващата година.
А как ще стане фактическото излизане от борда?
- Навремето ни критикуваха, че лесно ще влезем в борда, ще вържем курса, но тежкото ще бъде, когато трябва да излизаме. Това ни предупреждаваше проф. Джефри Сакс - директор на Института за международно развитие на Харвард.
Сега пред нас има няколко варианта за излизане от борда: чрез въвеждане на еврото по фиксирания сега курс (в БНБ има достатъчно резерви за това), чрез плаващ курс в определени граници - 15% нагоре и надолу, за определен период (за година, когато БНБ се намесва и поддържа този курс), и напълно свободен курс, който се определя от търсенето и предлагането.
Първият вариант е най-добър и най-справедлив за българските граждани и фирми, които изстрадаха през последните 15-17 години всичките реформи.
Ако трябва да минем отново през инфлация и пак да изгорят спестяванията на хората, това означава да започнем отначало. Тогава за какво са били лишенията досега? И колкото по-бързо излезем от борда и минем към еврото, толкова по-бързо ще спрат всякакви спекулации и страхове.
Но това няма ли да доведе да поредно свиване на коланите, защото цените ще станат европейски, а заплатите - български?
- Какво свиване на коланите? Знаете ли какъв е дефицитът на работна ръка в частния сектор? 300 000 души може да поеме веднага. Но трябва преструктуриране.
Защо част от държавните служители не отидат в туризма? Веднага ще ги приемат. Работата е престижна, търсят се хора с езици, не само камериерки и чистачки. Какво лошо има млади учителки да се реализират в туризма?
Страшен дефицит на кадри има в строителството, в новите технологии. Така че няма нищо страшно от съкращенията. Ние навремето как рязахме! Да не мислите, че беше лесно да закриваме банки?
Има ли нещо, което в момента синдикатите не казват на учителите?
- Не им казват, че са много. И че не са преструктурирани. Едва напоследък започнаха да говорят за реформа.
Прави ли ви впечатление, че един ден синдикатите казват едно, на следващия се отметнат?
- Да, това значи, че не са имали мандат за преговори. Тук вината си е тяхна. Но има и друго - истината е, че които прави непопулярни реформи, рано или късно си отива.
Значи правителството сега е изправено до стената, както беше СДС през 1997-а?
- Да. То трябва да реформира сектори, в които реформите дори не са почнати. И за които трябва решителност. Ето, в банките успяхме. Днес имаме 30 банки, всичките са стабилни, собственост на големи европейски вериги.
Това интегриране трябваше да стане във всички сектори. Колко чужди университета има в България? Колко филиала? По какви учебници се учи? Защо учим по учебници, заради които не ни признават образованието?
Искате европейски заплати, дайте ни европейски дипломи. А сега всичко опира до груби съкращения и никой не смее да каже, че не може на 20 ученици да има 10 учители.
Докъде може правителството да отстъпи?
- Никакви отстъпления, само вътрешни преразпределения. Всяко отстъпление е язък за реформите досега. И те го разбират. Може да отстъпят временно, като дадат икономиите в сектора, но за сметка на това трябва веднага да стартират структурна реформа в цялата бюджетна сфера.
Дълъг процес. Как да се върнат учителите в клас?
- Само чрез преговори. Ние как сме преговаряли за международна финансова подкрепа. Вадят се заплатите на всички: на учители, на лекари и се сравняват. След което се почва хирургическата операция. Друг изход няма! Ако пробият борда и се обезцени лева - всичко постигнато отива на вятъра. Нямаме право да допуснем това.
---------------
Красимир Ангарски е роден на 28 януари 1953 г. в София. Завършил е УНСС, където е преподавател, доцент, доктор на икономическите науки.
Бил е изпълнителен директор на Банковата консолидационна компания, началник на столичното данъчно управление, началник на управление "Данъци и контрол по цените" към Столичната община, секретар по икономическите въпроси на президента Петър Стоянов.
Главен изпълнителен директор (до 31 декември 2004) на Банка ДСК. Заемал този пост по време на приватизацията и първоначалното преструктуриране на банката. От 1 март 2005 поема поста главен изпълнителен директор на ДЗИ Банк, част от Българската финансова група ДЗИ на Емил Кюлев. От 1 март 2007 става съветник на Съвета на директорите на Пощенска банка и управата на Eurobank EFG Group по въпросите, свързани с дейността на Групата в България.
