"Това е късмет от Господа", обяснява Мария с усмивка, която разкрива двата й зъба. Жизнената столетничка, която и на 80-годишна възраст гледала крава, се е хранила основно с млечни изделия, и по-специално кисело мляко, а е прекарала по-голямата част от живота си в живописното планинско село Момчиловци в Южна България.
Балканската държава с гордост смята, че е измислила киселото мляко и е дала на света тайната на дълголетието. От падането на комунизма насам собственото й потребление на кисело мляко обаче постепенно спада.
С годишна консумация на мляко по 40 кг на човек от населението (най-висока в света през 80-те години), сега киселото мляко бавно изчезва от народната трапеза с 22 кг/човек през 2001 г. Този спад върви паралелно с упадъка на селскостопанското производство и срива в доходите през последните 13 години в трудния път на страната към пазарната икономика", цитира "Ройтерс" представители на млечната промишленост. Вероятно не е съвпадение и фактът, че броят на столетниците също е спаднал на 187 през 2001 г. при 8 млн. жители, или по-малко от един на 1000 души население, показва статистиката. Стотина години по-рано броят им е бил 4 на 1000, допълва агенцията и припомня:
"Сега киселото мляко може да се купи от супермаркетите в целия свят, но едва в началото на ХХ век руският учен Иля Мечников (носител на Нобелова награда през 1908 г.) прави връзка между него и дълголетието. Мечников, който работел в парижкия институт "Пастьор", сравнил статистически данни от 36 държави и установил, че в България хората, които доживяват до 100 години, са повече в сравнение с всяка друга страна. Според учения това се дължало на най-традиционната храна - домашното кисело мляко...". По-късно многобройни научни изследвания в Европа, Япония и САЩ доказали, че бактерията в киселото мляко помага за поддържането на добро здраве, като защитава човешкото тяло от токсини, инфекции, алергии и някои разновидности на рака, продължава "Ройтерс" и разказва:
"Историците смятат, че киселото мляко (на англ. yoghurt) е било част от хранителния режим на най-древните жители на България - траките, които били много добри овцевъди. На техния език "yog" значело "гъсто", а "urt" - "мляко", откъдето произлязла и думата "yoghurt" (йогурт).
Между IV и IV век пр.н.е. те слагали млякото в торби от агнешка кожа, които разнасяли със себе си, закачени за колана. От топлината на човешкото тяло и микрофлората на торбите то ферментирало.
Някои учени са на мнение, че предшественик на киселото мляко е една напитка от ферментирало мляко - кумис (kumis), която прабългарите (номадско племе, дошло на Балканите от Азия през 681 г.) правели от кобилско мляко.
Според легендите военният предводител на монголите Чингис хан давал на армията си именно кисело мляко заради хранителните му качества.
В Западна Европа то дебютира през XVI век в двора на френския крал Франсоа I, когато турски лекар излекувал непрестанните му стомашни проблеми, като му предписал диета с българско кисело мляко, пише проф. Христо Чомаков в книгата си "Българското кисело мляко - здраве и дълголетие" ("Bulgarian yoghurt - health and longevity").
"Традиционното българско кисело мляко е уникален продукт заради неповторимия микроклимат на страната - казва Цона Стефанова, която оглавява изследователския център в "LB Bulgaricum", държавната фирма, упълномощена да изнася ноухауто на киселото мляко. - То има свой собствен специфичен вкус и свойства. Кисело е и гъсто, така че когато обърнете бурканчето, млякото се задържа и не пада."
"LB Bulgaricum" притежава уникална сбирка от над 700 щама на булгарикус, което й позволява да произвежда различни стартови култури за кисело мляко и да постига различен аромат и гъстота. През последните 30 години фирмата е продала ноухауто на киселото мляко на над 20 държави, включително Япония, Германия, Швейцария, Холандия, Франция, Филипините и Австрия.
"Булгарикус може да се развива само в България, навсякъде другаде мутира, казва Георги Георгиев, мениджър на "Лактина", която се занимава с проучване и производство на здравословни храни. Неговият екип открил щамове на булгарикус в почвата, в кората на някои дървета и дори в термитници в някои от регионите с най-чиста природа, например Момчиловци в Южните Родопи. Експериментите показали, че ако дървена пръчка се остави за малко до термитник и след това се потопи в сварено и охладено мляко, то ще ферментира и ще се превърне в кисело мляко - както биха направили и античните сребърни монети, допълва помощникът на Георгиев - Николай Жилков.
Добър източник на витамин B, калций и белтъчини, киселото мляко е още отлична маска за почистване на лицето и носи облекчение при слънчево изгаряне. Многобройни изследователи са доказали, че ферментиралото мляко има силен противотуморен ефект, казва проф. Акиоши Хосоно от японския университет "Шиншо", който проучва тези свойства на млякото.
Световни производители на храни като френския "Данон", швейцарския "Нестле" и японския "Meiji Milk Products" също използват добрата бактерия. Макар местното потребление да е спаднало, България не е готова да се откаже от претенциите си като откривател на киселото мляко. От Министерството на икономиката казаха пред "Ройтерс" в София, че са поискали от Световната търговска организация (WTO) да предотвратят други държави да описват своето кисело мляко като "българско" или "в български стил", информира на финала агенцията и в заключение цитира думите на Георги Георгиев:
"Това ще бъде храната на новото хилядолетие. Светът буквално полудява по здравословната храна."
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!