Албанецът е най дълго управлявалият диктатор в Европа през 20-и век.
Когато през 1961 г. той скъсва дипломатически отношения със Съветския съюз и страните от Източния блок, албанците, омъжени за чужденки, са принудени да изгонят жените си и да се разведат с тях. Официалната причина - шпионаж.
Много жени и деца напускат Албания. А тези, които остават там, прекарват по затворите дълги години. Единствената им вина е, че се обичат.
 |
Кадър от филма - рускинята Елена |
"Когато снимах епизода за Албания на предишния ми филм "Чия е тази песен", при мен дойде един много достолепен възрастен човек към 70 години, който пожела да ми разкаже своята история, а и на още двама свои познати", разказва Адела Пеева.
Тогава тя
не подозира какъв трагичен разказ я очаква
Въпросният човек в началото на 60-те години заминава да следва в Полша, където се жени за полякиня, с която се връща в Албания след дипломиринето си. Малко след това, когато тогавашният лидер на КПСС Никита Хрушчов официално заклеймява погромите на Сталин, в тогавашния соцлагер само Енвер Ходжа остава верен на сталинизма.
Основният герой на Адела Пеева е осъден на смърт, но по-късно присъдата му е заменена с 25 години затвор. Но семейството му в Полша знае, че той е убит, защото всяка международна комуникация е абсолютно забранена и се преследва от закона в тогавашна Албания.
Подобна е трагедията и на други семейства. Тези мъже лежат десетилетия в албанските комунистически затвори единствено, защото са се влюбили и обичали чужденки. Те виждат децата си, едва след като пада режимя на Ходжа - след повече от 30 години. Децата им не ги познават, животът на съпругите им също е провален.
Тази трагедия не е само балканска
тя е част от системата, която създаде така нареченият социализъм, подчертава Пеева. Но в балканския привкус всичко става още по-страшно, допълва тя.
Според нея почти във всяко семейство има някаква драма, разиграла се в страните, където е имало диктатура. По повод на коментар, че все пак в България нещата не са били толкова страшни, колкото в Албания, Пеева е категорична, че няма малка и голяма диктатура.
Насилието над хората е винаги насилие, което променя живота не само на конкретните жертви, но и на техните поколения, както е във филма й "Развод по албански".
В тя разговаря и с някои от палачите, извършвали издевателствата върху тези мъже в най-интимната сфера на живота им. Никой от тях не се чуства виновен, не е поискал прошка за провалените животи на тези хора.
Награди и фестивални участия на "Развод по албански":
- Номинация на Европейската филмова академия за най-добър документален филм на 2007 - Prix Arte
- Специална награда на журито на фестивала на българския неигрален филм "Златен ритон"
- Празници на изкуствата "Аполония" - Созопол
- Международен телевизионен фестивал "Златна ракла" - Награда за документален филм
- Международен фестивал "Астра" - Румъния
- "Киномания" - София
- Международен фестивал на документалното кино - Амстердам
- Международен филмов фестивал - Маями.
