В нашето съвремие централната банка се приема за основен контролиращ орган във финансовата система на една държава.
Утвърждаването на такава институция, която да се намесва в стопанската активност, не станало автоматично, а било резултат от вековна еволюция на разбиранията на гражданските общества.
Необходимостта от централно банкиране в Америка била осмислена още в края на XVIII век.
Първата валута в САЩ била създадена с цел да се финансира революцията срещу Великобритания. Това са първите книжни пари, напечатани от Континенталния конгрес.
Първоначално инфлационният натиск бил малък, но по време на войната нараснал. Хората постепенно загубили доверие в тази
парична единица, носеща името "континентал"
Първите опити за възникване на централна банка са от 1791-1811 г. По настояване на секретаря на трезора Александър Хамилтън конгресът създава Първа банка на САЩ.
Седалището било във Филаделфия. Тя се превърнала в най-голямата корпорация в страната.
Много от селскостопанските производители не приели добре идеята за силна централна банка и се противопоставили. Институцията съществувала до 1811 г.
През 1816 г. била създадена Втора банка на САЩ, която просъществувала до 1836 г. В периода 1836-1865 г. много банки емитирали свои собствени банкноти и платежни средства, обезпечени със злато. През 1863 г. по време на Гражданската война е гласуван Национален банков акт.
Между 1873 и 1907 г. се случват чести финансови паники
Въпреки че Националният банков акт успял да усмири инфлацията до известна степен, бързо увеличаващата се нация през 1893 г. преживяла една от най-дълбоките депресии.
Икономиката се стабилизирала едва след сериозната финансова намеса на магната Дж.П. Морган. Тогава става ясно, че финансовата и банковата система в САЩ се нуждаят от сериозно внимание.
1907-а е много тежка година. Много борсови спекуланти на "Уолстрийт" се разоряват. Заради настъпилата сериозна банкова паника Морган трябвало отново да помага, за да се преодолее бедственото положение.
По това време вече повечето от американците започнали да виждат смисъл от реформиране на финансовата система, но начинът, по който да протече тя, разделил нацията на две. Въпреки това на всички американци вече било ясно, че се нуждаят от централна банка, която да подсигури еластична валута.
В периода 1908-1912 г. се подготвя почвата за централна банка
През 1908 г. е създадена Национална парична комисия, която да се справя с дългосрочните проблеми на финансовата система.
Рождената дата на Централната банка на САЩ е 23 декември 1913 г., когато президентът Уилсън подписва закона за Федералния резерв.
Новата институция максимално отразява интересите на частните банки и настроенията сред масите. Нейната основна функция е да улеснява достигането на кредитен ресурс до бизнес и потребление.
Преди новата централната банка да започне своята дейност, нейният организационен комитет трябвало да я превърне в работеща структура съгласно новоприетите закони.
До 16 ноември 1914 г. били избрани 12 града, в които да действат регионални централни банки. Това съвпаднало с избухването на Първата световна война в Европа.
САЩ обявява официално война на Германия едва през 1917 г. и тогава централната банка финансира военните разходи.
В периода 1914-1928 г. Федералният резерв се управлява от Бенджамин Стронг. Негова е инициативата златото да не се използва повече като основен фактор по отношение на кредитния контрол.
След като провежда масирано изкупуване на държавни ценни книжа, увеличава паричното предлагане, което се приема като спасително действие от рецесия през 1923 г.
От този момент нататък финансовата общност абсолютизира мощта на Федералния резерв да се справя с рецесиите. По време на управлението на Стронг централната банка създава форми на взаимодействие с други централни банки и по специално с английската (Bank of England).
През периода 1929-1933 г. фондовият пазар в САЩ преживява най-големият си крах, а икономиката навлиза в
най-дълбоката депресия в цялата история на страната
От 1930 г. до 1933 г. банкрутират множество банки и новоизбраният президент Франклин Рузвелт обявява банкова ваканция. Мнозина обвиняват до ден днешен централната финансова институция в некомпетентно поведение през тази икономическа криза.
Като реакция на Голямата депресия конгресът гласува Банков акт през 1933 г. Съгласно този закон търговското и инвестиционното банкиране трябва да бъдат разделени, а за обезпечение на банкнотите да се използват държавни ценни книжа.
Била създадена и Федерална депозитна застрахователна корпорация. Важно изискване според новия закон било Федералният резерв да наблюдава и разследва компаниите, които държат банковите институции. Рузвелт премахва златното и сребърното покритие на доларовите банкноти и така слага
край на златния стандарт
През 1935 г. е създаден Федералният комитет на отворен пазар (FOMC) като отделна юридическа структура във Федералния резерв. През следващите десетилетия решенията му са силно обвързани с тези на американското правителство, защото след Голямата депресия важните постове там са заети от кейнсианци.
Тяхната икономическа политика допуска изпълнителната власт в икономическото управление на страната. Едва след провала на кейнсианците през 70-те и началото на 80-те години на ХХ век управлението на Федералния резерв на САЩ се поема от монетаристите, които приемат, че единственият лост за намеса в икономиката от страна на държавата е увеличаването и намаляването на паричното предлагане чрез централната банка.
След 1982 г. започва най-продължителната икономическа експанзия в САЩ
Единственото по-значително сътресение през този период от време е октомври 1987 г., когато пазарните индекси пропадат с повече от 40%.
Два месеца след този крах управител на Федералния резерв става Алан Грийнспан. Като причина за настъпилия просперитет се изтъква успешната политика на резерва и в частност харизматичната личност на Грийнспан.
Единствените рецесии в САЩ след 1982 г. са тези през 1991 г. и 2001 г. По отношение на втората икономистите все още не могат да стигнат до единодушие дали може да бъде обявено краткосрочното свиване на американската икономика за рецесия и някои среди отказват да го включват в своите доклади.
В резултат от историческите върхове на пазарните индекси и продължилото десетилетия разширяване на стопанството най-естествената реакция и мнение на масите е да са изключително положителни към тази институция.
