- Това е въпрос капан. Ако отговоря, че желая БСП да има мнозинство, ще предизвикам основателните възражения на опозицията. Мога да работя с всяко правителство.
Нямам колебания, че ще продължа да бъда достатъчно критичен, че ще съм коректив на всяко следващо правителство. В този смисъл за мен всяко управление, в което присъства левицата, не буди такива безпокойства, за които се внушава в някои публикации.
- Ще ви попитаме по друг начин: има ли България нужда от еднопартийно управление?
- Еднопартийно правителство, което има зад себе си мощна, стабилна парламентарна подкрепа и хомогенна, консолидирана програма за управление, е по-доброто за България.
Не знам на този етап дали това е постижимо. Този път съм склонен да вярвам в прогнозите на социолозите, че за да има стабилно правителство, трябва да се реализира една по-широка коалиция.
- Вече трета седмица телевизиите ни събуждат с въпроса ще има ли правителство на НДСВ и БСП. В чий интерес и против кого работи този въпрос преди изборите?
- Като човек, който е бил доста години в политиката и е правил избори, мога да кажа, че смисълът на предизборната кампания е в това да се разграничиш, да покажеш с какво се отличава твоята програма, да спечелиш избирателя с различното, което предлагаш. И в същото време да правиш предизборна кампания така, че да оставяш възможности за следизборни коалиции.
Избирателят обаче не може да бъде мотивиран с уверенията, че след изборите ще се управлява в коалиция. За него не е важно дали управлението е коалиционно, а дали е ефективно и му решава проблемите. Това, че има договорки преди и след изборите, малко трогва сегашния избирател.
- Вие самият участвате ли в тези избори?
- На местните избори имаше много съмнения, че мога да се намеся под една или друга форма. Останах дистанциран, защото, ако искам да остана верен на ангажимента си да бъда президент на всички български граждани, това е главният критерий.
Говоря за партийно-политическа дистанция. Не съм дистанциран от организационните проблеми около изборите.
Потърсих работещия модел за формирането на ЦИК, свих до възможния минимум всички срокове на моята дейност, за да компенсирам огромното закъснение на парламента. Но дотук! Оттам нататък избирателят да решава.
- Но някои наблюдатели виждат ваше участие в изборите чрез двамата ви съветници, които са водачи на листи на една партия - бившия вицепремиер Костадин Паскалев и икономическият ви секретар Ивайло Калфин?
- Не бих се обидил, ако поканят мои съветници и от други формации. Това че ги ценят, по-скоро ме радва. Човек от екипа ми влезе в ЦИК от квотата на ДПС.
Важното е, че администрацията е формирана без оглед на партийни пристрастия. Половината от хората са наследени от предишните президенти. Мнозина от тях имат различни виждания, но в президентството никой никого не пита каква ти е партийната принадлежност.
- Още един мит - Георги Първанов ще бъде следващият премиер. Готвите ли се за този пост?
- Амбициран съм да завърша успешно президентския си мандат, което означава поне още година и половина. Следващият премиер, живот и здраве, ще бъде определен през юли т.г. Така че победителят на изборите и онези, които ще имат решаващата дума при определянето на състава на кабинета и на премиера, трябва да мислят, изключвайки името ми от такива комбинации.
- Но защо този вариант - смяна на местата на Първанов и Сакскобургготски, се лансира така усилено?
- Съществуват различни обяснения. Има една категория хора, които обичат такива занимания и просто ни търсят работа, на мен и на премиера, опитвайки се да направят тази рокада. Има и анализатори, които съвсем искрено, виждайки един от вариантите, който очертава една задънена улица след изборите, се опитват да намерят изход.
- При кой вариант анализаторите виждат Първанов като премиер? Ако БСП няма достатъчно мнозинство?
- Това предполага по-голяма широта в търсенията на левицата. Искам да подчертая обаче, за да избегна всякакви предизборни и следизборни смущения и различни илюзии, че ще бъда верен на вота на избирателя и ще приключа мандата си.
- Вие вече май заявихте втори мандат?
- Няма такава заявка. За мен сега е важно всичко да върви успешно до края на този мандат. Има твърде много работа.
Освен това аз съм спортист и знам, че човек не бива да прегрява от предстартова треска, не бива да влиза твърде рано в играта. Да му мислят онези, които ще трябва да търсят конкуренция от други изходни позиции.
- Притеснява ли ви, че основните играчи са с изравнени сили и изходът от вота не е съвсем ясен? Обрича ли това на нестабилност съставянето на правителство?
- Не се смущавам от това, че няма драстична разлика между основните конкуренти. Досега опитът беше обратният - от 1994 г. насам победителят печели с огромна разлика и това създава илюзията за прекомерна стабилност, бързо изхабява в едно бездействие или в залитането да се решават лични, групови и понякога корпоративни интереси.
Ако има по-голяма конкуренция и по-широка коалиция от стабилни съставляващи елементи, това би могло да се окаже по-добрият вариант за България.
- Какво би означавало евентуално правителство под егидата на президента?
- Правителство под егидата на президента е служебното правителство. Не искам да мисля за такъв вариант, защото това би означавало да се провалят всички възможности за съставяне на редовно правителство.
- Левоцентристка или десноцентристка коалиция с оглед на влизането ни в ЕС през 2007 г.?
- Няма абсолютно никакво значение. В Европа има и левоцентристки, и десноцентристки, и по-ярко изразени като политика и идеология управления. Смятам, че и единият, и другият тип на управление ще се впишат в европейския модел.
Слава богу, че като че ли позаглъхна полемиката за това дали не е необходимо още известно време дясно управление на България, или пък не е време за ляв завой. За мен това е измислена полемика.
На България й трябва управление, което да може да създаде такава база на производството, че да има натрупвания, да харчи разумно и да прави политика, съответстваща на европейския социален модел. Това предполага баланс в управлението, но коя е коалицията, която да може да реализира баланса, аз нямам право да кажа.
- Усетихте ли дистанцията между оценката на обикновените българи за подписания от вас и премиера договор в Люксембург и декларациите, които вие направихте там за историческата му значимост?
- Наблюдението ви е вярно и обяснението е в няколко посоки. Първо, тези събития ние ги празнуваме многократно. НАТО го отбелязахме пет-шест пъти. По същия начин правим безкрайни тържества за членството в ЕС. Хората просто не могат да видят датата, момента, в който да се израдват както подобава на това наистина забележително събитие.
Второ, станаха много и партийнополитическите заигравалия с темата, стремежът на управляващите, сегашни и предишни, да монополизират европейската тема. Обратно, когато си в опозиция, като че ли надделява стремежът да препятстваш, да изнесеш проблемите навън. Срещу това още Петко Каравелов е реагирал. И този сблъсък дистанцира обикновените хора.
- В Европа също не са във възторг от влизането ни в съюза. И най-вече в Германия и Франция, където вътрешните проблеми мотивират подобна политика към продължаващото разширяване.
- Най-лесно е да се обидим. Но трябва първо да разберем големите проблеми, включително и икономически, които имат водещите страни в ЕС. Тези страни носят на плещите си съюза, но вътре всяка партия трябва да мисли и за собствените си избиратели.
Второ, понякога, макар и ненатрапчиво, те са ни казвали онова, което трябва да направим. И ние все сме си мислели, че можем да минем с половинчати мерки, какъвто е случаят със съдебната реформа. Това започва да дразни определени среди в някои страни.
И трето, трябва да избистрим комуникационната си стратегия. Много ресурс се хвърли в нея, но пак като че ли за вътрешна партийно-политическа употреба - да обясним европейската идея на електората. Малко усилия хвърлихме в това да направим по-позитивен образа на България в европейските страни, и то според националната специфика на всяка от тях.
- Защо според вас сбъркахме със съдебната реформа? Защо не успяхме?
- Проблемът е в това, че този модел беше заложен преди 10-15 години и че всяко управление иска да придърпа към себе си съдебната власт. В това число и с кадрови решения.
Никой не търси дългосрочни решения. Едва сега, когато се вижда, че сме на ръба и че това може да е препъникамъкът, се замисляме, че трябва да се променят по-дълбоко и законите, и кадровата разстановка.
- Разминахме ли се окончателно с референдума за членството в ЕС?
- Не бих искал да е така, макар да съзнавам, че ратификацията на договора от нашия парламент сериозно ще намали мотивацията за участие на редовия избирател в референдум. Очаквам в близките дни всяка парламентарна формация ясно да заяви отношението си към идеята за допитване.
Няма по-подходящ повод за референдум - не е имало и не виждам в близко време. Членството ни в ЕС определя съдбата на нацията за десетилетия напред. Затова ще продължа да отстоявам необходимостта от референдум.
Друг е въпросът, че той предполага една по-различна организация, в това число и нов, специален закон.
- Специален закон?
- Специален закон за референдума по членството ни в ЕС. Смятам, че след ратификацията досегашното законодателство няма да е достатъчно работещо.
- Вие започнахте мандата си като президент с идеята за създаване на служба, която да се бори с корупцията по високите етажи. Сега, когато най-сетне законът за конфискация на незаконно придобитото
имущество е вече факт, готов ли сте да инициирате консултациите за назначаването на комисията, която трябва да го прилага?
- Не бих направил пряка връзка между моята идея за независима служба за борба с корупцията по високите етажи на властта и приетия закон. Аз бях за закона и продължавам да смятам, че той е необходим елемент в тази трудна мисия.
Ролята на президентската институция при формирането на комисията по този закон обаче е скромна и трудно бих могъл аз да инициирам разговори в тази посока. Това не решава въпроса.
За мен е важно да се намери механизъм за контрол върху властите. Не би трябвало да се очаква, че един орган, свързан с МВР, с изпълнителната власт може реално да контролира онези, които са го излъчили.
- Защо не успяхте да намерите лоби в парламента, за да осъществите идеята си?
- Може би защото никой не иска да бъде контролиран.
- Това означава ли, че до края на мандата на това правителство няма да се намери ефективно решение?
- Означава, че борбата с корупцията ще продължи да бъде много трудна. И това ще е един от основните упреци на Европа към нас. Има го във всички годишни доклади и предполагам, че ще ни бъде напомнено и в следващия доклад на Европейската комисия.
За борба с корупцията се изискват радикални мерки. Очевидно от този парламент не могат да се предприемат, но смятам, че в началото на следващия те трябва да залегнат.
- Обикновено такива стъпки се предприемат в началото, а не в края на управленския мандат, когато стремежът е да се заличат следите.
- Има такова правило. В началото на всеки мандат управляващите са склонни да търсят по-широки, по-национални решения. Към финала, особено при стеснена база, решенията се партизират.
- Вие сте склонен в началото на следващия парламент отново да опитате с идеята за национална служба срещу корупцията, защото не сте удовлетворен от скромната си роля в комисията по закона за конфискация?
- Не само заради лично неудовлетворение, а защото не съм голям оптимист за резултатите от дейността на този закон.
- Някои казват: да изчакаме влизането си в ЕС, те ще ни решат проблемите?
- Не, трябва да е ясно - това е условие за влизането ни. Ако може да задейства предпазната клауза, три-четири са нещата, които ще бъдат гледани под лупа: съдебната реформа, мястото на следствието, реалните резултати от борбата с престъпността и корупцията, и успокоението, което трябва да внесем в европейското общество, че българите не са заплаха за трудовия пазар на ЕС. Това са рисковете, които Европа вижда от членството на България.
- 600 дни остават до 1 януари 2007 г. Доколко българската политика може да продължи да се управлява от чудеса и чудодейци?
- Никога не съм вярвал в чудеса. Изчерпването на политическия елит поражда подобни очаквания, създава и митовете, очакването за чудото.
Аз се надявам следващото управление да даде шанс на технократите, на хората, които са се доказали в професията си, но и са управлявали една или друга общност. Защото поставянето начело на министерство, на ведомство на хора без управленски опит се превръща вече в доста рискова игра.
Вж. и втората част (13.05.2005 г.)
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!