М акар София да остава най-евтината столица в Европа, доходите на софиянци също са относително толкова ниски, че задържат града на дъното на световна класация по покупателна способност.
Проучването на 71 града по света е извършено за 13-и път от базираната в Швейцария банка Ю Би Ес (UBS). То поставя София на 61-во място по цени на 122 стоки и услуги, събрани в потребителска кошница, сглобена според пазарните предпочитания на западноевропейците.
Заплащането във водещия икономически район на България е достойно за 64-то място - след Киев, редом с Найроби и преди Пекин. По покупателна способност на средното едночасово заплащане (след облагането) при 14 професии София е още по-надолу - на 66-а позиция, при това без да са включени разходите за наем на жилище.
За повече яснота авторите са добавили, че софиянецът трябва да работи цели 69 минути, за да си купи един сандвич "Биг Мак". В Ню Йорк такъв сандвич на "Макдоналдс" се заработва за 13 минути, а средно в света са нужни 35 минути.
Проучването за 2006 г. "Цени и доходи" поставя Букурещ по-високо от София във всичките си класации. Освен това се подчертава, че в развиващите се икономики се работи далеч по-дълго, отколкото в Западна Европа, и въпреки всичко България и Румъния, дори като членове на ЕС, дълго ще догонват останалите. Обяснението е, че в Евросъюза, и особено в зоната на еврото, има трайна тенденция към изравняване на цените (с 30% за последните 20 години) при много бавно намаляване на разликите при заплащането по оста изток-запад.
Според данните на Националния статистически институт от вторник средното брутно месечно възнаграждение в България през юни е било 345 лева (малко над 170 евро). Дори да се приеме версията, че в частния сектор се укриват част от доходите, показателно е, че и в прозрачния обществен сектор средната брутна заплата е едва 423 лева (малко над 210 евро).
Авторите на доклада на Ю Би Ес са изчислили, че една семейна 35-годишна учителка с 10-годишен стаж печели годишно малко под 1600 долара (2560 лева след данъците), което е два пъти по-малко от един автобусен шофьор или секретарка в частния сектор. Поради голямото търсене на квалифицирани кадри заплатата на един 35-годишен продуктов мениджър в голяма софийска компания е около 5400 долара (8640 лева след данъците), се твърди в доклада. Средните удръжки в София са 28%, колкото е в Монреал, Женева и Хелзинки.
Класацията на Ю Би Ес поставя четири европейски града и Токио в челната петица по скъпотия. Това са Осло, Лондон, Копенхаген и Цюрих. Животът в британската столица и в Ню Йорк става значително по-скъп като се прибавят разходите за жилище.
Най-евтино е в Делхи, Буенос Айрес, Мумбай и Куала Лумпур. Подреждането на градовете е повлияно от състоянието на местните валути - Ню Йорк и Чикаго например падат надолу заради поевтинелия долар, докато Шанхай и Пекин запазват позиции поради политиката на държавата да поддържа юана.
Няма изненада, че най-високите заплати се получават
в градовете на Северна Америка и Западна Европа - средно по 18 долара на час, докато в Източна Европа и Азия доходът е едва 4-5 долара (в София - 1,6 долара след удръжките). Скандинавците (Копенхаген и Осло), швейцарците (Цюрих и Женева), нюйоркчаните и лондончаните получават най-високото възнаграждение.
Скандинавските и германските градове обаче падат силно надолу в класацията, след като се добавят високите данъци и социални плащания. Любопитен е шеметният възход на Дъблин, който за пръв път попада в топ 10 на осма позиция със заплати, равни на тези в Чикаго и около 10 пъти по-високи от тези в София. Проучването на Ю Би Ес разкрива и
сериозни разлики в продължителността на работното време
Азиатците компенсират ниските си заплати с повече и по-дълги работни дни. На база 42-часова работна седмица се оказва, че в "световния шампион" Сеул (2317 часа годишно и 10 дни платен отпуск) работят 50 дни повече в годината в сравнение с парижани - най-малко работещите хора (1480 часа и 27 дни платен отпуск).
В София се работи 1871 часа в годината и се почива платено 20 дни, близко до средното за света. За сравнение - в Будапеща се работи, но градът е на 50-о място
Анализът на данни от миналото сочи, че през последните 30 години европейците са свили работното си време в полза на повече почивка, докато американците и азиатците са гонили по-високи доходи.
Високите заплати и повечето свободно време са мерило за просперитет
на една икономика, но при едно важно условие - повечето удоволствие помага за просперитета едва след като заплатите надминат определени нива, посочват авторите от Ю Би Ес.
Изводите в доклада са резултат от анкети на 35 хил. души от всички континенти, проведени между февруари и април т.г. Взети са предвид цените на 122 стоки и услуги, размерът на заплатите, какво остава от тях след вземанията, колко дълъг е работният ден и какво може да се купи с чистия доход.
