М инистър-председателят на Черна гора Мило Джуканович заяви, че мнозинството избиратели в републиката на референдум в началото на следващата година ще се обявят за отделяне от държавната общност със Сърбия.
Планираме да организираме референдум между февруари и края на април догодина, обясни той в интервю за агенция "Асошиейтед прес". За първи път той очерта времевата рамка на допитването.
Оптимист съм за резултатите от референдума, каза Джуканович.
По думите му в Черна гора окончателно е оформено мнозинство, което е за независимост. Черногорската независимост стана реалистичен политически вариант, категоричен бе правителственият ръководител.
Според неотдавнашно проучване на общественото мнение в Черна гора 41% от хората биха гласували за независимост, 34% биха били против, а останалите анкетирани още не са решили как да гласуват.
Черна гора иска да получи независимост, за да поеме пълната отговорност за собственото си европейско и евроатлантическо бъдеще, внушавайки по този начин, че Сърбия забавя включването на по-малката членка в държавната общност в НАТО и ЕС, обясни Джуканович.
Заради голямата диспропорция между Сърбия и Черна гора държавната общност стана нефункционална, смята той.
Несъмнено ЕС и САЩ са по-склонни да се запази сегашното държавно устройство на Сърбия и Черна гора, добави Джуканович, но посочи, че неуспехът на Белград да предаде главните заподозрени във военни престъпления на международния трибунал в Хага е една от причините държавната общност да не може да установи по-тесни връзки с Брюксел.
Според него говоренето на управляващите в Белград, когато става въпрос за военни престъпления, твърде много напомня за политиката на бившия президент Слободан Милошевич.
Джуканович обаче изрази увереност, че Черна гора ще постигне независимост по мирен начин, противно на кръвопролитията в Босна
и Хърватия.
Днес Главният прокурор на трибунала в Хага за военните престъпления на територията на бивша Югославия Карла дел Понте определи сътрудничеството на Черна гора с международния съд като "непрекъснато и качествено".
След разговор в Подгорица с Мило Джуканович тя заяви пред журналисти, че Черна гора от самото начало на работата на трибунала, когато е било много по-тежко в сравнение с днес, е подкрепяла действията на международния съд. В същото време Карла дел Понте отново припомни, че залавянето на Ратко Младич и Радован Караджич е приоритетна задача за Хагския трибунал.
Джуканович изтъкна, че правителството на републиката без каквито и да е колебания ще продължи да изпълнява задълженията си спрямо трибунала. Според него Черна гора е изпълнила всичките си ангажименти, които съдът е поискал от нея, а се е опитала и да подтикне Сърбия и страните от региона да демонстрират подобно отношение към трибунала.
По-късно в Загреб обаче Карла дел Понте изрази разочарование, защото въпреки положителното развитие през последните месеци и седмици все още остава нерешен въпросът за генерал Анте Готовина, който е на свобода, съобщиха агенциите.
"Не можете да си представите колко съм разочарована. Хърватският премиер ми обеща пълно сътрудничество и все още имаме същия проблем. Готовина продължава да се укрива", каза Дел Понте след среща с
президента Месич и с премиера Санадер.
След доклада на Дел Понте ЕС би трябвало да вземе решение дали да започне преговори за членство с Хърватия.
