Н ародното събрание отхвърли предложението на ДСБ да бъдат разсекретени всички документи, свързани с дейността на бившата Държавна сигурност и бившето разузнавателно управление на Генералния щаб на Българската армия.
Проектът за промени в Закона за защита на класифицираната информация бе отхвърлен на първо четене с гласовете на БСП, ДПС, "Атака" и част от НДСВ. Предложението беше документите да бъдат предадени в Държавния архив и да бъдат достъпни за всички граждани, защото не са класифицирана информация.
Депутати от ДСБ, ОДС и БНС , както и някои от НДСВ подкрепиха проекта, но след прегласуване
промените бяха отхвърлени със 79 гласа "за", 83 "против" и 14 "въздържал се".
От ДСБ настояват за разсекретяване и на приключилите следствени и съдебни дела по Глава I от Наказателния кодекс, водени на специален отчет, които се съхраняват в архива на МВР, вместо в архивите на съответните съдилища и следствени служби. Законът за класифицираната информация свали нивото на секретност на тези документи с една степен.
С изключение на Министерския съвет, нито едно министерство и ведомство не е изпълнило задължението за предаване на документите в Държавния архив, което налага да се предвиди наказателна отговорност за виновните длъжностни лица.
Предложените промени предвиждаха още в политическите кабинети на МВР и Министерството на отбраната, и на ръководни длъжности в техните служби, както и в съвещателни органи към тях, да не могат да участвуват служители на бившата ДС и бившето Разузнавателно управление на ГЩ.
Депутати от левицата и "Атака" казаха, че за тях въпросът с досиетата вече не е актуален, а освен това голяма част от досиетата са попаднали в частни лица.
Според народния представител от БСП Димитър Дъбов
предложените промени връщали България 10 или 15 години назад.
Предложението да се забрани участието на свързани с ДС лица в ръководствата на МВР и военното министерство било "смешно" и "национално предателство към голяма група от хора, работили в този период".
Татяна Дончева от БСП каза, че държавата наистина има проблем с бившата ДС, но отговорността за това била на десницата. За правителството на СДС през 1992 г. може да има извинение и то е, че в не малка степен тогавашното СДС е било селектирано с участието на бившата ДС, няма никакво оправдание за правителството на СДС след 1997 г., когато то съзнателно прие закона за разкриване на досиетата по начин, който включва превербуване на агенти, каза Дончева.
Според нея това е най-голямата "политическа шарлатания" през 15-те години на прехода. Заплаха са зависимостите, които произтичат от бивша ДС и са прераснали в бизнес и политически зависимости.
Председателят на ДСБ, бивш председател на СДС и бивш премиер
Иван Костов призна, че българската десница не е направила това, което трябва за отварянето на досиетата,
но това не е дело само на българската десница.
Той изтъкна, че разсекретяването на досиетата ще изчисти името на онези невинни граждани , които са попаднали в архивите без да знаят. "Отстранете грешките, които сме допуснали, направете го сега, не крийте шепа престъпници в пазвата си, защото който крие змии в пазвата си, винаги трябва да чака да бъде ухапан от тях", призова Костов.
Според депутата от ОДС Йордан Бакалов, проблемът е намерил своето решение между 1997 и 2001 г., но през 2002 г. законът на практика беше отменен. Той предложи наказателната отговорност да се налага и на този, който разпространява документи на бившата ДС.
Депутатът от ДСБ Николай Михайлов предизвика скандал
като заяви, че бившият президент Петър Стоянов и бившият вътрешен министър Богомил Бонев са попречили На Иван Костов да разсекрети архивите на бившата Държавна сигурност.
Стоянов, който сега е лидер на СДС, отхвърли тези твърдения като "абсолютна лъжа" и изрази надежда връщане към стари практики на лъжи и компромати да не се отрази на преговорите на десницата за обща президентска кандидатура.
Той бил подписал указите за Закона за класифицираната информация на два пъти - след приемането му и след приемането на закона за изменението му. Той припомни, че обвинението е било изречено за първи път от Иван Костов през 2004 г.
Стоянов заяви, че вече е опровергал твърдението и допълни, че няма намерение да обсъжда темата в момент, в който десните сили се опитват да укрепят доверието в себе си и да излъчат общ кандидат за президент.
"Срам ме е, че вместо от партиите, принадлежащи на дясното и центъра, да излизат общи позитивни сигнали, внушаващи разбиране и доверие, ние се връщаме към старата практика на използване на лъжи, компромати и интриги", каза Стоянов.
Той изрази надежда, че случилото се няма да се отрази на преговорите за издигане на обща кандидатура за президент на десните политически партии.
"Използвам повода, за да се извиня на всички хора, които очакват процеса на обединение. Нито аз, нито СДС ще участваме в такава недостойна игра, в която българската десница може да бъде разединена, и да поднесем властта на тепсия на бившата комунистическа партия", заяви Петър Стоянов.
