Д ържавните и правителствени ръководители от Европейския
съюз одобриха амбициозен план за борба срещу глобалното затопляне и пакет от мерки срещу световната икономическа криза.
На завършилата днес двудневна среща в Брюксел те също така договориха отстъпки за Ирландия, а в замяна получиха обещание, че тя ще насрочи втори референдум за Договора от Лисабон.
Постигнато бе съгласие и да се даде нов тласък на общата европейска отбрана.
27-те договориха
план за стимулиране на икономиката на стойност 200 млрд. евро,
за да смекчат последиците от най-тежката икономическа криза от десетилетия. Пакетът е на стойност близо 1,5% от общия брутен
вътрешен продукт на ЕС.
Планът съдържа мерки за предотвратяване на спираловидната рецесия като намаляване на ДДС в определени сектори и данъчни облекчения при производство на екологични продукти.
Планът срещу глобалното затопляне
разпределя усилията по държави и икономически отрасли така, че до 2020 г. ЕС да намали емисиите на въглероден диоксид с 20% спрямо нивата им от
1990 г., да увеличи със същия процент дела на използваните възобновяеми източници на енергия и да повиши енергийната си ефективност с една пета
Идеята е част от европейските предприятия да плащат за правото си да замърсяват. Планът включва и отстъпки, които да гарантират, че високата цена за ограничаване на замърсяването няма да попречи на икономическия растеж, най-вече в страните от Източна Европа.
Френският президент Никола Саркози, чиято страна е ротационен председател на ЕС до края на годината, определи споразумението като историческо. "Сега е време за другите, включително Съединените щати и Китай, да последват нашия пример", призова Саркози.
Държавните и правителствените ръководители заявиха, че искат да дадат
нов тласък на общата отбрана на ЕС чрез укрепване на средствата за реагиране.
ЕС ще направи това при цялостно взаимно допълване с НАТО, но при запазване на самостоятелността на всяка от двете организации при взимането на решенията, се подчертава в заключителната декларация на срещата на върха.
В документа се потвърждава, че целта на ЕС е да бъде в състояние да разположи до 60 дни 60-хиляден контингент на място, където има голяма криза. Съюзът освен това трябва да е в състояние да планира и провежда едновременно над 20 мисии, включително операции за стабилизиране, възстановяване и за бързо реагиране.
Президентът Саркози даде да се разбере, че Европа не може да бъде икономически гигант и в същото време военно джудже. Тя трябва да запази свободата си на действие в тази област, като в същото време си сътрудничи с НАТОи запази приятелството си със Съединените щати, отбеляза той.
Саркози определи като успех това, че "никой не гледа на европейската политика в областта на отбраната като на политика, агресивна към САЩ". Европейците разбират, че не са принудени да правят избор между приятелството със САЩ и независимата отбранителна политика. Те трябва да имат и двете, заключи той.
Развитието на европейската отбранителна политика бе един от приоритетите на френското председателство на ЕС.
Френският президент не каза дали според него страната му е направила достатъчно, за да може той на срещата на високо равнище на НАТО през април да обяви, че Франция се завръща във военната структура на алианса, а това е другият приоритет на Саркози в областта на отбраната.
Президентът изрази мнението си, че мироопазващата мисия на ООН в Демократична република Конго трябва да бъде подсилена с африкански, а не с европейски войници.
"По-добре е първо да се използват регионални сили, които всички имат голяма готовност да пратят", аргументира се Саркози. Той даде пример с Ангола, която е готова да изпрати свои войници в Конго. Страните членки на ЕС не успяха да се споразумеят да разположат 3-хиляден контингент в ДР Конго, за
което ги призова генералният секретар на ООН Бан Ки-мун.
Европейските лидери приеха и споразумение, в което правят
отстъпки на Ирландия
в замяна на нейното обещание до 1 ноември 2009 г. да организира втори референдум за Договора от ЛисабонЕвропейските лидери се договориха, че Ирландия ще организира втори референдум за Лисабонския договор до 1 ноември догодина.
В замяна на Ирландия бе обещано, че тя ще запази военния си
неутралитет и на самостоятелността при взимане на решения за
данъците и по чувствителни за обществото теми като правата на
работещите и забраната на абортите. Една от най-важните отстъпки
е, че ако ратифицира Договора от Лисабон, Ирландия ще продължи
да има свой представител в Европейската комисия. Ако това стане,
27-те ще се откажат на практика от планираната реформа, която
предвижда от 2014 г. да бъде отменен принципът всяка страна да
има свой комисар.
