- Г-н президент, сърдечно Ви поздравявам с присъдената авторитетна международна премия "За изключителна дейност по укрепване на единството на православните народи". Как приехте новината, че сте избран за неин лауреат и какво означава тя за Вас?
- Благодаря Ви, действително съм много признателен на Международния фонд за единство на православните народи за високата награда. Писмото, с което ме извести за това Патриархът на Москва и цяла Русия Алексий ІІ, бе изключителна чест за мен. Приемам премията не само като лична награда, но и като признание към всички български държавници, които са внасяли и внасят своя принос в укрепването на политическото, икономическото, духовното и културното сътрудничество между нашите близки народи. В нея виждам и знак за възходящото развитие на отношенията между нашите държави не на базата на идеологическите и политическите пристрастия, а на основата на общочовешките християнски ценности, историческата и културната общност, съвместните интереси. Това е и нашият дългосрочен принос в обединителните процеси, които текат между европейските народи.
- Г-н президент, за нашите читатели ще бъде интересно да научат нещо повече за детството Ви. В какво семейството израснахте, как Ви възпита то?
- Може би ще разочаровам читателите, но съм роден в обикновено българско селско семейство, в което животът бе пропит от любов към децата, земята и труда. Навярно такова детство са имали стотици мои връстници. Поглеждайки назад, от дистанцията на времето, мога да кажа, че се радвах на спокойно, щастливо, волно детство, както повечето момчета в квартала и училището ми. Хубавото беше, че не ми се налагаше да изпълнявам някаква свърхамбициозна родителска програма, разграфяваща деня ми по часове и минути. Така постъпваха много семейства, заставяйки децата си да се занимават с това, към което те нямат нито склонност, нито интерес, нито талант.
Разбира се, аз съм много задължен на семейството и родителите си и с Ваше позволение искам още веднъж да изразя своята дълбока благодарност за всичко, което направиха за мен. Възпитавайки ме в духа на здравите патриархални традиции, те ми предадоха всичко добро, което носеха в себе си. Възпитаха у мен ценности и добродетели, устойчиви към временните съблазни. Това са много важни качества, които се опитвам да предам на синовете си и много се надявам да успея.
- Ваше Превъзходителство, Русия с благодарност възприема България за родина на славянската писменост. Наследството на великите славянски просветители Св.св. Кирил и Методий цени ли и днес в родината Ви?
- Няма да изкривя душата си, ако кажа, че всички българи изключително високо ценят литературната и просветителската дейност на светите братя Кирил и Методий. Благодарение на нея ние и останалите славянски народи влязохме в историята на християнството, вписвайки ярка и самобитна глава. Гордеем се, че славянската писменост намери почва преди всичко в пределите на древната българска държава. Пръв от новите европейски народи българският създаде своя национална църква и училище на разговорния си език, усвои културното наследство на човечеството, създаде литературни школи, в които процъфтяваха литературата и културата. Страната ни стана люлка на славянската писменост и култура, които се разпространиха почти из цяла Източна Европа. Без гения на Кирил и Методий и далновидността на българските управници това нямаше да бъде възможно. Ние зачитаме и ще продължаваме да зачитаме безценното си културно наследство.
- Напоследък обаче зачестиха информации, че българското правителство разглежда въпроса за замяна на българската азбука с латиница...
- Уверявам Ви, че българското правителство не си поставя подобна цел. Такива предложения бяха изказани преди време в други политически кръгове и намериха отражение в средствата за масова информация. Реакцията на българската общественост обаче беше еднозначна - отказът от кирилицата ни лишава от национална и културна идентичност. Буквите на светите братя Кирил и Методий са заложени в дълбоките основи на историята ни. Благодарение на тях се изградихме като народ. Създаването и разпространението им излизат и извън рамките на българската история и историята на славянските народи, тъй като са важна част от развитието на европейската цивилизация. Включването на славяните в културния кръг на християнските народи означава обединение на Европейския континент. С други думи, делото на равноапостолите Кирил и Методий и техните ученици ознаменува огромна промяна в историческия живот не само на славяните, но и на цялата европейска цивилизация. В този смисъл не виждам нито основание, нито вероятност за подобни промени.
В заключение бих искал да приведа най-авторитетното мнение по въпроса - на Института за български език в Българската академия на науките: "Общественото мнение категорично поддържа съхраняването на кирилицата като един от символите на българската нация. Ние, учените, смятаме че няма никакви основания за промени."
Аз напълно подкрепям тази научнообоснована позиция и като гражданин, и като патриот, и като президент.
- Г-н президент, разкажете ни за мястото и ролята на православната църква в живота на следвоенна България. Кои са държавните приоритети във взаимоотношенията с православната църква днес?
- Православната християнска култура в най-широкия смисъл на думата има дълбоки корени в българското общество. Тя е оцелявала и се е развивала дори при най-тежки обстоятелства. Като цяло тя съхранява мястото и ролята си и за времето, към което се отнася въпросът Ви, въпреки обстоятелствата, пречещи на пълноценното й развитие. Днес православната култура разполага със свободно поле за развитие и от онези, които я градят и разпространяват, зависи как се използва тази възможност. Едва ли можем да говорим за държавни приоритети в този план, тъй като в Конституцията на страната религиозните общности са отделени от държавата. В същото време Основният закон подчертава важната роля на източното православие като традиционна религия в Република България. В този смисъл държавата трябва да оказва определена подкрепа, без да се меси в делата на църквата. Наистина в изминалите години имаше политици, които се опитваха да диктуват църковните дела. Отрицателните последствия от вмешателството са ясни. Днешните български държавни институции водят политика, съдействащата за възраждането авторитета и единството на православната църква. Не е тайна, че в последното десетилетие Българската православна църква преживя тежък период на вътрешно противопоставяне и напрежение. Напоследък обаче проблемите постепенно затихват и църквата заема своето толкова важно за българската нация място.
- Защо решихте да се кандидатирате за президент? С кои от позициите на предишното ръководство не бяхте съгласни?
- Мотивите за решението ми да се включа в президентската надпревара миналата есен се свеждат най-вече до стремежа на всеки политик да получи възможност да реализира своите идеи за бъдещето на страната. Разбира се, тези мотиви включваха и неудовлетворението от някои аспекти на провежданата дотогава политика. Важното в дадения случай обаче е защо ме подкрепиха мнозинството от българските избиратели. Според мен най-дълбоката причина, определила изхода от изборите, се заключаваше в недоволството на голяма част от българските граждани към провежданата тогава икономическа и социална политика, към корупцията в управлението, а така също и към станалия архаичен стил на идеологическа и политическа конфронтация. Хората искаха промени и в политиката, и в морала, и в стила на поведение, и направиха своя избор.
Ако трябва да подчертая нещо в предизборната си програма, това е, че авторитетът и достойнството на държавника в наши дни все повече се измерват с неговата чувствителност към националните и социалните проблеми. За мен това е съществена част от модернизацията на България, от европейския модел на развитието й с едновременното съхраняване на своята духовна култура, и особено важен мотив в моята политическа дейност.
