Зависимостта на ЕС от енергийни доставки от държави извън съюза и от нестабилни региони напоследък е предмет на американски коментари и експертни анализи, предизвикани от случилото се с руските газови доставки, коментира радио "Дойче веле".
Няколко специални аналитични доклада на водещи агенции за глобални прогнози в САЩ подчертават енергийната зависимост на ЕС. Данните показват, че докато през 2000 г. тя е била 50%, през 2030 г. се очаква да бъде 70%.
Специалистите са изчислили, че през 2030 г. 90% от потребявания в ЕС петрол и 80% от газа ще зависят от внос. Очаква се 60% от вноса на газ да идва от Русия, а заедно с импорта на петрол от нея ЕС ще стане 80% енергийно зависим от Москва.
Вносните въглища пък ще представляват 66% от общото потребление на твърдо гориво. За по-голямата част от останалите доставки на енергия ЕС зависи и ще зависи от държавите износителки на петрол, ако нищо не се промени.
Анализаторите смятат, че ЕС няма голям избор, но трябва да се опита да намери решение за преодоляване на зависимостта от съществуващите монополни доставчици на енергия, отношенията с които са проблематични и непредвидими.
Подчертава се, че в опитите на Запада да промени настоящата ситуация изключително важна роля започват да играят тръбопроводите, преминаващи през Балканите.
На петролопровода Баку-Тбилиси-Джейхан, който започна да функционира през миналата година, се гледа като на първа стъпка към изграждането на стабилен транспорт на енергия от Каспийския басейн и измъкване от застрашителната зависимост от Русия и държавите, износителки на петрол.
Балканите, и по-специално Черноморската зона и Адриатика, привличат вниманието на специалистите като район с нарастващо стратегическо значение за транспорта на енергия за Запада.
Тръбопроводът Баку-Тбилиси-Джейхан ще започне да променя баланса на силите в региона, създавайки икономическа мощ в държавите, през които преминава, особено в Турция, като противовес на руската доминация.
Едно разширяване на ЕС, което би включило малоазийската страна, ще създаде нов геополитически контекст, смятат американските специалисти.
Водещата анализаторска фирма "Страдфор" коментира през последните дни, че австрийското председателство на ЕС ще се занимава с въпросите на разширяването на съюза най-вече в светлината на енергийните проблеми.
Една от очакваните стъпки е предложение за преодоляване на енергийната зависимост от Русия чрез изграждането на тръбопровода "Набуко", идващ от Иран, преминаващ през Турция, България и Румъния до Унгария.
Друг елемент от плана за спасение можело да бъде изграждането на терминал за втечнен газ на Адриатическо море на хърватска територия.
И двата проекта няма обаче да решат проблемите, тъй като ще доставят само 45 млрд. куб. м газ. За сравнение, Европа внася от Русия 160 млрд. куб. м. всяка година.
Тези проблеми, смятат американските анализатори, може да принудят ЕС да се вгледа в други скъпоструващи решения.
Критичната ситуация може да извади на преден план балкански проекти за тръбопроводи, от които са смята, че и САЩ имат интерес например т. нар. тръбопровод "Амбо", който включва България, Македония и Албания, и свързва Бургас с Вльора.
Бургас-Александруполис обаче не се споменава никъде.
Ясно е, че в близките месеци се очаква ЕС да представи изненадваща енергийна програма, която да обвърже и много от политическите решения на Брюксел.
