К ато всяка нова мода в технологиите, и широкоекранните панели с висока резолюция успяха за сравнително краткото време, през което са пазарен факт, да се обвият с плътна мъгла от неизяснени факти, митове, градски легенди и прочее мистификации.
Сериозните различия между двете конкуриращи се технологии - плазмена и течнокристална; изобилието от допълнителни опции, които предлагат различните производители, както и разнообразието от спецификации и характеристики на стотиците хиляди модели, допълнително объркват потребителя. От това се раждат какви ли не шантави предположения за едно или друго, свързани с тайнствената абревиатура HDTV. В този кратък обзор ще се опитаме да си поиграем на "Разбивачи на HD митове" и да разсеем 10 от най-популярните измежду тях:
Мит №1: За да гледа човек телевизия с висока резолюция, е достатъчно да си купи HD телевизор.
Факт: На практика далеч не е така - поне не и по нашите географски ширини. Докато страни като САЩ и Япония вече се радват на привилегията да имат ефирно разпръскване на HDTV сигнал, който може да се приема с обикновена антена, Европа изостава при въвеждането и популяризирането на тази технология.
Проблемът идва оттам, че за да се излъчват истински HD телевизионни предавания е нужно не само приемникът (телевизорът) да е HDTV съвместим. Такова трябва да е и цялото налично ТВ оборудване, в това число и в студиото на кабелния или телевизионния оператор.
Което буквално значи БНТ, "Нова Телевизия" или БТВ просто да бракуват цялата си налична техника и да закупят нова, HD производима. Отделно, за преноса на сигнал в висока резолюция трябват солидни инвестиции в инфраструктура, предаватели, ретранслатори и прочее скъпоструваща техника.
Така че за момента ако си купите HD панел в България, е напълно възможно стандартната телевизия (особено ефирната) да ви се стори с по-лошо качество на изображението от това, което гледате на настоящия си добър, стар телевизор с катодно-лъчева тръба - изкуствено разтеглена размазана картина и прочее ужасии.
За сметка на това ако "захраните" 42-инчовата си нова плазма с истински HD сигнал (HD-DVD или BluRay филм с висока резолюция), резултатът гарантирано ще ви откаже от всякакви ефирни ТВ програми.
Мит №2: 720р, 1080i, 1080p - какво значение има, нали е все HD?
Факт: Голяма заблуда! Максималната резолюция на панела определено има значение, а в много случаи тя е обвързана и с неговия диагонал. На първо място трябва да се прави разлика между иначе маловажно изглеждащите дребни обозначения "p" (progressive - прогресивно) и "i" (interlaced - презредово).
Те указват начина, по който дисплея изобразява входящия видео сигнал. В единия случай картината се формира така да се каже "ред по ред" - последователно.
Това е по-добрият вариант и в момента практически всички широкоекранни панели (плазмени и течнокристални) използват именно този стандарт без значение как е записан входният сигнал.
Вторият метод - презредовият, както показва името му, предполага изобразяване "през ред".
Макар на финала резултатът да е илюзия за пълноценен образ, все пак това води до по-малко или повече видимо трептене. Идеята за използването на презредово кодиране на сигнала е да се "спести" от преносен капацитет. Видеото в този формат се поддава по-лесно на компресия и при равни други условия обемът на изходните файлове е по-малък от тези в progressive формат.
На практика днес болшинството хай-фай маниаци считат т.нар. Full HD стандарт за единствения "истински" HD стандарт - резолюция 1920 х 1080 пиксела, прогресивно сканиране.
Мит №3: HD записи не могат да се правят върху нормални DVD дискове.
Факт: Абсолютна заблуда! Единствената причина за запис на филми с висока резолюция да се използват нови стандарти като HD-DVD и BluRey се корени във факта, че обемите на изходните аудио-видео файлове са прекалено големи.
Но с известни компромиси и за по кратки видео откъси няма никаква пречка за използването на съвсем стандартни (и супер-евтини) DVD дискове. На практика върху една такава медия можете да съберете около 30-минутен HD запис, компресиран във MPEG-2 формат.
Нещо повече - с по-ефективни кодеци като например MPEG-4 спокойно можете да съберете цял HD филм върху едно DVD (особено ако диска е двуслоен или формата е 720р).
Мит №4: Всеки 1080р телевизор при всички случаи е по-добър от кой да е 720р.
Факт: Разбира се като всяко категорично твърдение и това не е абсолютна истина и търпи някой уточнения. Вярно е, че в общия случай 1080р панела ще ви осигури по-висока резолюция (1920 х 1080 пиксела срещу 1920 х 720 за 720р дисплеите).
В същото време доколко полза ще има от тези повече пиксели зависи от диагонала на панела и на какво разстояние се намирате вие като зрител от него.
Например ако седите на около 2 метра и повече от 42 инчов телевизор шанса да видите някаква реална разлика е практически равен на нула. Отделно, една от най-дълбоко пазените тайни на съвременната HD индустрия е, че форматът 1080р все още е малко разпространен.
Което пък от своя страна значи, че ако гледате основно ТВ предавания със стандартна резолюция и DVD филми, доста трябва да се замислите преди да платите доста по-солената цена за един 1080р панел.
Мит №5: Всеки широкоекранен телевизор автоматично превръща всеки входен сигнал в такъв с висока резолюция.
Факт: Уви причината за възникването на този мит са шумните маркетингови послания на масата хай-тек компании предлагащи HD продукция. В много от тях ще откриете уверения, че този или онзи модел нямат никакъв проблем със стандартните ТВ програми или DVD филми защото предлагат интегрирани механизми за конвертирането им до пълноценно HD изображение.
Да, разбира се, че съществуват разнообразни системи за екстраполация на SDTV сигнал (640 x 480 пиксела или 480i/p) до 720р или дори 1080р. Какъв е крайният резултат от подобно трансформиране за съжаление е един съвсем друг въпрос. Истината е, че дори най-съвършения алгоритъм за екстраполиране не може да замести пълноценния HD сигнал и да ви даде същото качество.
Мит №6: Широкоекранен и плосък ли е ? значи е HD!
Факт: Често срещана заблуда, за която вина отново имат някои производители на уж "HD" техника. Макар до момента в този материал да ставаше дума основно за плазмени и LCD панели трябва да имате предвид, че днес на пазара се предлагат и различни други модификации, които за потребителя-лаик са на практика неразличими от кой да е друг HD телевизор.
Такива са например т.нар. телевизори със задно прожектиране и дори някой модификации на безнадеждно остарялата CRT технология.
Доста от тях се предлагат като HD, а всъщност осигуряват резолюции от порядъка на 1024 х 768, които реално не покриват дори минимума от изискванията на HD стандартите, така че внимавайте при избора!
Мит №7: За са получите максимално HD качество се нуждаете от супер скъпи кабели.
Факт: Пълна заблуда. Всеки стандартен комплект кабели идващ със закупения от вас HD панел или домашен DVD плейър ще ви свършат достатъчно добра работа.
Позлатените куплунзи и допълнителната екранировка са полезни - факт, но влиянието, което оказват върху финалното качество на картината е толкова пренебрежимо малко, че не си струва да се обсъжда.
Мит №8: HDTV гарантира абсолютно перфектно, върхово качество на изображението.
Факт: Отново ще трябва да си поговорим за рекламни послания, премълчаващи някой прости истини. На първо място днес е просто невъзможно да попаднете на HD запис - независимо дали върху оптичен носител, или излъчен ефирно/предаден по кабел, който да не е компресиран. Това се прави за да се спести време/пространство и като цяло да се намали себестойността на крайния HD продукт.
Уловката е, че всички налични формати за компресия (дори и най-съвършените) в действителност се водят "формати за компресия със загуба на качество". С други думи, намаляването обема на изходния сигнал винаги и неизменно е свързано с определен компромис с качеството на резултатния запис, така че за момента заветното "ултимативно HD качество" все още е в сферата на мечтите.
Мит №9: Всички 1080р телевизори могат да приемат 1080р сигнал.
Факт: При все, че изглежда като маловажна заблуда, в случай, че се оставите този мит да ви подведе на финала можете да се окажете разочаровани от покупката и избора на HDTV който сте направили.
Макар и малко все още се срещат модели които въпреки логото "1080р" предлагат 1920 х 1080 резолюция и могат да изобразяват 1080i сигнал просто не се справят с някой по-специфични 1080р формати като например 1080р изход от някой домашни DVD/HD-DVD/BluRay плейъри.
Така, че единствения начин да избегнете капана на този мит е да се осведомите подробно за модела на който сте се спрели и да проучите внимателно ръководството с техническите му спецификации.
Мит №10: BlyRay и HD-DVD дисковете предлагат най-високата максимална HD резолюция.
Факт: Напълно погрешно допускане. Точно както върху стандартен DVD диск можете да запишете HD запис, така и върху някоя от новите BD или HD-DVD медии спокойно можете да съхранявате видео със стандартна дефиниция.
Отделно финалното качество дори на оригинални, легални филми зависи до голяма степен от начина на мастеризиране на диска.
Понякога за целта се използват стари цифрови (а понякога и аналогови) копия, особено ако става дума за HD версия на по-стари филми, снимани преди 5-10 и повече години.
В други случи (при по-нови продукции) изходния материал е "нативно" видео с висока резолюция, записано с технологии от последно поколение. Сравнение между финалния резултат просто не може да се прави, независимо върху какъв носител е записан филма.
