Измина една година от момента, в който царят на България Симеон Втори осъществи историческото си завръщане в България на 6 април 2001 г. и с едно прочувствено изявление обяви решението си да се завърне в българската политика и да допринесе активно за дълбоката промяна на политическия и икономическия живот на страната.
Само една година по-рано политическият живот в България беше обсебен от вътрешни борби между десница и левица, чиято основна характеристика беше огромното разминаване между надеждите на обществото и програмата на политическия елит. Народът не виждаше никакъв смисъл във всекидневните политически схватки между защитниците и противниците на външната политика, както и на присъединяването към НАТО или влизането в ЕС. Скандалите за корупция, бедността и недостатъчното икономическо реформиране изглеждаха като неразрешими въпроси, които се изтъкваха в доклади на международни финансови институции. Българите бяха дълбоко разочаровани от схемата и от средствата на прехода към демокрацията и от главните политически играчи по принцип. Това разочарование и надеждата за промяна намери израз в лицето на Симеон Втори, който спечели с новото движение половината от депутатските места в парламента с една предизборна кампания, продължила само два месеца.
През следващите осем месеца след назначаването на правителството бяха възприети поредица от нови икономически мерки: по принцип парламентът възприе ново счетоводно законодателство, което постави България сред малкото страни в света, които са въвели международните счетоводни модели като национални. С тази стъпка беше затворена пропастта между декларациите, засягащи вътрешните данъчни цели, и тези, които засягат инвеститорите, като по този начин бяха подобрени общия бизнесклимат и бизнесвъзможностите за чуждия капитал.
Освен това страната прие ново законодателство, за да постави в рамка процедурата за приватизация, която до този момент беше атакувана поради обвинения в корупция. Вече не съществуват привилегии и режим на предпочитания или други дискриминации за инвеститорите, които участват в приватизацията, като по този начин се осигурява увеличаване на приходите и ограничаване на натиска.
Редица мерки бяха предприети също така за увеличаване на доверието към борсата, така че да се осигури по-голяма защита за дребните акционери, и за прилагане на най-добрия кодекс на фирмено управление. Промени бяха извършени и в банковите правила, за да се увеличат възможностите за отпускане на кредити за фирмите.
Значителна част от предизборните обещания на новата партия се отнасяха до драстичното намаляване на данъците за фирмите, което достигаше до нулево ниво в случаите на реинвестиция. Това се очакваше с нетърпение от обществото, но срещна трудности в преговорите с МВФ. За момента съществува разногласие във връзка със закона за стимулиране на нови инвестиции, който може да въведе подобна данъчна политика за инвестиции в производството, след като, разбира се, бъде гласуван. Във всеки случай правителството продължава да провежда политика на стимулиране на инвестициите, тъй като междувременно данъците за фирмите паднаха до 15%, несъмнено един от най-ниските проценти в Европа. Политиката на привличане на инвеститори рефлектира и върху облагането на приходите, където високите граници на данъчно облагане също бяха намалени драстично, като най-високия данък бе смъкнат от 38% на 29%.
Във финансовата си програма България е потвърдила стабилността на бюджета с факта, че държавният резерв е достигнал историческия рекорд от 4 млрд. долара. Три месеца след назначаването на новото правителство оценката за България бе подобрена четири пъти, едно явление малко необичайно за 12-те години исторически преход на страната. В края на есента правителството съумя успешно да се възползва от това с поредица еврооблигации с нисък риск, предвиждайки издаването на заем 250 млн. долара за март 2007 г. с лихва 7,25% като изходна точка за бъдеща фирмена ориентация.
Възможен капан за икономическата политика на страната е голямата тежест на плащанията по външния дълг, които предстоят тази година. Активната група на младите хора от Министерството на финансите уреди въпроса умело, извършвайки една успешна брейди-операция с еврооблигации с падеж съответно през 2013 и 2015 г.
Процесът на присъединяване към ЕС бе също ускорен и България се състезава при равни условия с останалите страни кандидатки. Освен това докато само пред половин година се твърдеше, че страната заедно с Румъния изостава значително в сравнение с другите претендентки, напредъкът по отношение на икономическата стабилност е допълнителен коз в преговорите за влизане в НАТО. Парламентарният съюз на НАТО ще бъде свикан за редовната си пролетна сесия в София през идния месец май, а само един месец преди това Симеон ще е първият български премиер, който ще се срещне официално с американския президент.
И преди да направим какъвто и да е извод, бихме могли да заявим, че българите са започнали сериозни политически игри. След неотдавнашното решение на Симеон да стане лидер на партията, която носи неговото име, стана ясно, че премиерът очевидно следва програмата на страната, а не своя лична. Всяко твърдение през последните дванадесет месеца, че просто се опитва да възстанови монархията, се оказа невярно.
