'Sofia on my mind' - пътепис от България в 'Тагесцайтунг'

С н нглоезичното заглавие "Sofia on my mind" (София в мислите ми) в началото на месеца, на 4 август, германският вестник "Тагесцайтунг" помести пътепис от България, извадки от който бяха цитирани от българската редакция на радио "Дойче веле":

"България не е безпроблемна страна. Ако бяхме злонамерени, щяхме да твърдим, че все още се числи към регионите в света, където възрастта на хората се познава по състоянието на зъбите им. Хубавото в проблемните страни обаче е, че там постоянно ти се случват приятни неща - например ако успееш да хванеш автобуса, който не се придържа към разписанието. Или ако можеш да провреш колата си през безбройните пътни контроли, на които чакат полицаи и ти искат глоба."

Така Йохен Шмидт започва пътеписа си в "Тагесцайтунг", като посочва, че на Запад не знаят нищо за България.

"За 500 000 германски туристи, които напоследък окупират всяка година Слънчев бряг и Златни пясъци, България остава евтината алтернатива спрямо Майорка. А че страната е природен рай, те едва ли ще забележат. За мнозина, които не познават България, тя е нещо като Румъния, т.е. бивша комунистическа държава, в която само бълват заповеди, дори от банкоматите. Обстоятелството, че по присъединяването на България към ЕС се преговаря в пакет с Румъния, е - за българите - позор, а и историческа несправедливост. Еврочленството е сега най-важната тема. Изявленията на еврокомисаря по разширяването Ферхойген заемат първо място в новините. Виртуално страната вече е в Европа - по телевизията може да се гледат SAT 1 и RTL, американски, руски, италиански и испански канали. Младите хора използват всяка възможност, за да пътуват на Запад - дори само за да се грижат в Нюрнберг за поддържането на гробищата на германски войници. Ако могат, остават в чужбина. След промените страната загуби един милион от 9 млн. жители."

След това в пътеписа на Йохен Шмидт се посочва, че първата крачка към Европейския съюз е членството в НАТО.

"На 11 септември българите дариха кръв за Ню Йорк; във войната в Залива подкрепиха американците; не се оплакаха, когато по време на войната в Югославия бомби паднаха на тяхна територия. Паричната политика се определя от Международиня валутен фонд."

България спада към стабилните региони на Балканите и с оглед на потенциала от конфликти мнозина тълкуват това като чудо, отбелязва авторът, който проследява историческото минало на страната - от турското иго до 1989 г. За посткомунистическа България той пише:

"Докато правителствата се сменяха, в чужбина бяха изнесени 24 млрд. долара - половината от днешния външен дълг. Истинска революция нямаше. Ако прочетете анализа на Илия Троянов в "Кучешки времена", германската приватизационна агенция "Тройханд" ще Ви се стори като историческа сполука. Партията и тайните служби в България разпродадоха на бецзценица всичко, което се поддаваше на продажба. Никой вече няма доверие в политиката. Последната надежда бе царят, защото уж имал добри бизнеконтакти на Запад и защото се смяташе за патриот. Междувременно се присмиват на старобългарския му език. След следващите избори той ще трябва да си отиде, защото не успя в обещаните 800 дни да направи всички българи богати."

Българите не проявяват интерес към миналото, се казва по-нататък в пътеписа, поместен в "Тагесцайтунг":

"Жертвите на комунизма са разгневени, защото поради глупостта си трябва да се прехранват с оскъдна пенсия, която им бе отпусната от бившите им мъчители. Младите хора отправят поглед напред, към Европа и Америка."

"Прекрасна страна, казват тези, които са имали куража да я посетят. Кошмар казват онези, които трябва да живеят тук. Така е и с Ню Йорк. Ако обаче видиш тълпите, които всяка година през летните вечери гледат пред Народния театър в София видеозаписи на филхармониците на Херберт фон Караян, просто заобикваш страната. Тук се събират главно стари хора, които не могат да си позволят билет за концерт. Обществото е разделено на две: младежта, която още не страда от болести, може да учи и иска да иде на Запад, и старите, които са по-зле, отколкото по времето на Живков, застанали са с теглилки по улиците или с пишещи машини пред ведомствата... и които през лятото обличат най-хубавите си дрехи, за да видят Караян - защото е без пари", пише в заключение авторът на пътеписа в "Тагесцайтунг".